„Вие трябва да сте горди, че сте потомци на кнезовете, на онези, които, зле въоръжени и слабо организирани, тръгват да се бият срещу башибозушки орди и редовен аскер и са го направили, за да има България. Аз съм горд, че съм от този край. Тук е бил и президентът, тук са били председатели на Народното събрание преди мен, тук ще идват държавници и след нас, защото светият подвиг, името, паметта на тези хора, които са убити за свободата на България, никога няма да бъдат забравени”, каза председателят на 42-то Народно събрание Михаил Миков в словото си по повод 163-тата годишнина от въстанието в Северозападна България.
Честването на годишнината в Белоградчик на 29 май вечерта започна с панихида в храм “Свети Георги Победоносец” и заупокойна молитва пред гробовете на загиналите, отслужени от Величкия епископ Сионий в присъствието на председателя на парламента, народния представител Филип Попов, кметове на общини от Видинска област и гости от Сърбия и Румъния. По-късно те се включиха в литийно шествие до крепостта „Калето”, заедно със стотици жители на Белоградчик . На лобното място на обезглавените през 1850 г. ръководители на въстанието бе припомнен техния подвиг и бяха положени венци и цветя.
„Ние трябва да сме горди, че именно тук, в Северозападна България, в Раковишкия манастир, се взима решението за организирана съпротива срещу османския поробител. Именно тук тези непокорни и горди хора тръгват, зле организирани, с около 300 пушки на десет хиляди души, с вили и мотики, за да искат един друг живот, да искат промяна. Годините не затъмняват спомена за тези национални герои, защото те тръгват 4 години преди да се формира първата чета на Георги Сава Раковски, те тръгват 26 години преди славното Априлско въстание. Белоградчишкото въстание е и предтеча на онази нагласа, която се създава в цивилизована Европа за това, което се случва в Отоманската империя, нагласа, която по-късно води до Руско-турската освободителна война”, каза още Михаил Миков.