Управляващите отхвърлиха искането за увеличаване на обезщетенията за деца от политически инат
„Някои коментират статуквото като персони, а то е в самата политика, която засяга всеки български гражданин, която доведе до това, че около 48% от българските граждани живеят в риск от бедност, която постоянно води до това, че образованието и здравеопазването стават все по-недостъпни за обикновените граждани”. Това заяви в предаването „Неделя 150“ на БНР председателят на БСП Михаил Миков.
По думите му днес в България се провежда дясна, неолиберална политика, която доминира над всичко. В тази връзка той заяви, че управляващите са отхвърлили искането на БСП за обвързване на обезщетението за отглеждане на дете с минималната работна заплата от политически инат. „България загива демографски, абсолютни шампиони сме в Европа по намаляване на населението. Тези 19 млн. лв. няма да решат кой знае какъв проблем, но те са политическият знак, че това е важно за България”, каза още лидерът на социалистите. Според него именно дясната политика определя отношението на управляващите към родителите и техните деца.
Трябва да търсим европейска солидарност за разходите по охрана на границата, както и ускорено влизане в Шенген
Михаил Миков заяви, че проведеното обучение на границата има по-скоро показен характер, а големият въпрос е, че през последните години България демонстрира сериозен капацитет за охрана на границата с цената на много лишения на българския данъкоплатец. Той даде за пример строежа на ограда по границата. „Цената й е един годишен бюджет за култура. Всичко това България плаща без да е пълноправен член на Шенген. Крайно време е в Брюксел да се постави въпросът къде е България в тази сложна обстановка, доколко европейската солидарност и партньорство се отнасят и за нас или само за страните в Шенген; доколко това решение на ЕП за промяна в директивата, която допуска вече помощ и на страни от ЕС – тези 800 млн. евро, ще стигнат и до България”, каза още председателят на БСП.
Според Миков трябва да бъдем изключително активни и да потърсим своите съюзници, за да гоним две цели – европейска солидарност за разходите, които правим от националния си бюджет за охрана на 1300-километровата ни граница, външна на ЕС, и второ – за ускоряване на процеса по приемането ни в Шенген. „България се доказа като сериозен защитник на Европа и външните й граници. Гласът на Балканите трябва да се чуе по-силно в Брюксел, защото тук влизат и страни-членки като България, Румъния и Хърватска и страните от Западните Балкани, които са кандидат-членки и са подложени на миграционен натиск”, допълни лидерът на левицата.
Когато някой казва, че няма ляво и дясно – това е дясно
Миков коментира и манифеста на десни политолози. „Когато някой казва, че няма ляво и дясно, това е дясно. Това е онази мимикрия на неоконсерватизма в неолиберализъм, която трябва да размие интересите, да заблуди хората и да вкара мнозинството от гражданите в калъпа на консенсуса”, подчерта той. Според него това писмо не дава нищо повече от онова ясно разбиране, което 25 години след приемането на Конституцията, БСП отстоява.
„Конституцията определя тази републиканска парламентарна форма на управление и нейното прилагане е най-голямата гаранция. Ако тези представители на десницата, които са обосновавали по-малката роля на държавата в Бъклгария, погледнат Конституцията – ще видят, че там достатъчно ясно е гарантирана републиканската форма на управление”, каза още Миков. Той допълни, че остава прилагането й, а то не става с писма, призиви и апели, а с ежедневен натиск върху институциите да се прилагат законите.
По отношение на републиката лидерът на БСП изтъкна приноса на социалистическата партия в този процес – още от началото, когато се провежда референдумът през 1947 г., включително и приемането на новата Конституция. „Тази година ще честваме четвърт век от приемането й и ще констатираме тъжно, че България, въпреки чудесната конституция – в нея не се реализираха социалната, правовата и демократичната държава“, констатира социалистът.
Относно тезата за президентска република Миков заяви, че за модела „Кой” и за някои външни сили е много по-удобно да има еднолична власт. Много по-трудно е това да се случва през парламентарната власт, където влиянието е по-затруднено.