Интервю на председателя на Народното събрание Михаил Миков за в-к “Труд”
- Имате ли екшън план, в случай че президентът Росен Плевнелиев върне закона за актуализацията на бюджета, г-н Миков? Народното събрание (НС) е във ваканция.
- Няма нужда от екшън план, има конституция и правилник. В случай че законът бъде върнат, той ще бъде обсъден в началото на септември. Важни са мотивите. Всяко президентско вето се обсъжда сериозно.
- Оставихте и плана “Орешарски” за септември. Няма ли да натрупа негативи Народното събрание от това?
- Категорично отхвърлям подобно внушение! Бързането да се свърши на всяка цена определена законодателна работа винаги е за сметка на качеството. А и през тези два месеца НС направи много, особено в социалната сфера. За онези, които, улисани в емоцията на протестите, не са забелязали, ще припомня, че спешните мерки на кабинета бяха осигурени законодателно. Въпреки всекидневните протести около парламента. Променихме закона за енергетиката, за да падне цената на тока за гражданите и фирмите. Това беше обещано през февруари при президента и за което предишното НС не намери време.
- Намаляването на цената на тока е символично и не се усеща.
- Да, но увеличаването, което бе подготвено, щеше да се усети. Доста болезнено, защото ставаше въпрос за ръст от 16-17%.
- Не беше ли по-добре, вместо да излиза във ваканция, парламентът да работи по промените в Изборния кодекс?
- Сигурно щеше да е много по-лесно да се харесаме на хората, като се откажем от лятна ваканция. Убеден съм, че е по-добре да сме честни и да кажем: През август ще почиваме. Нали си спомняте – преди четири години ГЕРБ се поддаде на този популизъм и обяви, че НС ще работи без ваканция, че комисиите ще заседават. В това време депутатите притичваха до морето и се връщаха с тен. През 2009 г. един месец – от 27 юли до 27 август уж работихме, а нямаше заседания. После имаше, но за по час-два, защото нямаше готови законопроекти, които да се разглеждат в пленарната зала.
Парламентът ще почива, както е записано в правилника, както е навсякъде по света, както ще почиват и мнозина от онези, които искат оставката ни. А колко сериозно се отнасяме към работата си, личи от това, че съкратихме ваканцията си с една седмица, за да решим още някои важни въпроси – като премахването на “вечния обвиняем”, изваждането на СРС от МВР и засилването на контрола върху тях и най-вече актуализацията на бюджета. Надявам се, че президентът няма да върне закона, за да може финансовите планове на кабинета по осигуряване на социалните политики да не се бавят.
- Стопляте ли отношенията с президента, който преди месец каза, че е снел доверието си от управлението, но неотдавна поясни, че е имал предвид само лидерите на БСП и ДПС?
- Въпреки силните думи не мисля, че е имало замразяване. По-скоро го виждам като политическо изкушение да се посегне към правомощията на друга власт. То е временно и грешно. Затова приканвам да се придържаме стриктно към конституцията и всеки да определя отношението си към другите институции в рамките на даденото му от основния закон. Това се отнася както за НС, така и за Министерския съвет, президента или съдебната власт.
- Какви промени трябва да има в Изборния кодекс, за да се възприеме следващият парламент от всички като представителен?
- Дискусията днес показва, че Изборният кодекс е далеч от онова, което се пропагандираше години наред – че изборното законодателство ала Фидосова е модерно и съвършено. Когато посочвахме слабостите, нямаше кой да ни чуе. Сега за всички е ясно, че без коректни правила не може да има управление с призната представителност. Трябва да създадем правила, които правят гласуването по-честно, по-достъпно и мотивиращо за гражданите.
- Трябва ли партията с най-много гласове да получава и т.нар. бонус, за да може да състави стабилно правителство?
- В много страни има такъв тип решения. Нека дискусията покаже. У нас тя се лута в крайности. Иска се например да бъде намален броят на народните представители, а също да се ревизира 4-процентната бариера. Опитът на България с мажоритарните избори през 2009 г. трябва да бъде сериозно анализиран. Дали си спомня някой имената на мажоритарно избраните депутати? Или просто беше достатъчно един партиен лидер да гарантира за тях. Дано повече хора да осъзнаят, че мажоритарните избори не означават непартийни избори. Всъщност желанието е кандидатите да бъдат известни личности с високи професионални и морални качества. Но това не отменя по никакъв начин партийното гласуване. Мажоритарното гласуване не е панацея. То може да доведе до още по-голяма фрагментация и задкулисие в политическия живот.
- ГЕРБ се върна в парламента, първо се спречкахте с лидера им Бойко Борисов, после той смекчи тона. Как изглежда групата на ГЕРБ – вие ги гледате най-отвисоко, най-малкото защото столът ви е на подиум?
- Отнасям се с разбиране, ГЕРБ е нормална опозиционна група. Тази роля им е нова и затова трябва да сме търпеливи. Не сме имали търкания, това, което се случва, е в рамките на парламентарните процедури и не може да бъде предмет на конспиративен анализ. ГЕРБ търси мястото си на дясна опозиция, която да отстоява свои политики и да критикува. Мисля, че наесен те още по-сериозно ще влязат в тази роля.
- На сградата на парламента пише: “Съединението прави силата”, но според социолозите в момента нацията е разделена. Защо?
- Кризата на доверие в институциите, войните между институциите, разделението по различен признак на обществото се превръща в политическа мода. Оттук нататък много трудно ще се намерят посланията, политиките, които да обединяват. Политиката, която може да обединява, е социалната. Конституцията, годишнината на която отмина някак незабелязано сред протестите, определя България като демократична, правова и социална държава. Последното се забрави през годините на прехода. Сега, когато кризата обостри сетивата, трябват политически действия в тази посока, понякога болезнени.
- Какви социални мерки имате предвид?
- Повишаване на доходите, активни мерки срещу безработицата, достъп до образование и здравеопазване, намаляване на различията в стандарта на живот в различните региони. Държавата да поеме социалната си функция.
- Надали има партия, която е срещу това. Но сегашното управление май иска да го направи чрез преразпределение на бюджета?
- Това са механизмите, с които може да бъде направено – бюджетът и европейските фондове. Разбира се, и законодателството. С тях разполага всяко управление. Ако си искрен в намеренията си за балансирано развитие, за коректно отношение на държавата към малкия и средния бизнес, за подпомагане на бедните, на младите да си намерят работа, трябва активно да използваш тези механизми. Сравних първите два месеца на сегашния и на предишния парламент. 41-вото народно събрание не е приело нито един закон със социални последици – нито за детските добавки, нито за енергийните помощи, нито за младежката безработица. Кризата се усещаше, а Дянков лековато разнасяше “постната пица”. А 42-рият парламент чрез приетите закони очерта ясна социална политика, която е част от опита на правителството и на това крехко мнозинство да изпълнява обществените очаквания от началото на годината.
- Казвате – мнозинството е крехко…
- Да, уникално крехко!
- Крепи се на това как ще се държи “Атака” и дали ще дойде на работа ГЕРБ. Докога така? Как ще излезете от тази политическа криза?
- Ако човек погледне назад във времето, ще види, че няма правителство с по-малка парламентарна подкрепа като брой гласове. В същото време политиката, която прокарва кабинетът “Орешарски”, отговаря на интересите на по-голямата част от българските граждани. Смятам, че постепенно по резултатите, по последиците за живота на обикновения човек правителството ще получава все по-голяма подкрепа в обществото, а оттам ще се стабилизира и неговата парламентарна подкрепа.
- Т.е. БСП не мисли за предсрочни избори?
- Ние не се страхуваме от предсрочни избори. Обсъждали сме различни варианти, но сме убедени, че трябва първо да се видят резултатите от работата на експертния кабинет и чак тогава да се преценява необходими ли са избори. Много са вариантите за дата на предсрочни избори. Но да погледнем кой какъв интерес има, когато предлага. Такъв е интересът на Реформаторския блок, който иска избори веднага, такъв беше интересът на президента, който искаше да има по-голямо влияние в политиката от това, което му е отредено по конституция. Разбира се, ГЕРБ желае властта по дефиниция. Но мисля, че това остана назад. Оттук насетне не бива механично да се поставят дати.
- Възможна ли е коалиция между БСП и ГЕРБ в този парламент?
- Не. Все пак ГЕРБ прокарваше една крайнодясна политика, чиито резултати можем да видим по това как живеят пенсионерите, младите семейства, безработните. Днес на тази политика се слага етикетът “Дянков”, но тя беше политика на цялото правителство на Борисов. БСП предупреждаваше какво ще се случи след такава политика. И сега трябва бавно, с наличните ресурси – национални и европейски, България да се връща към изискването на конституцията за повече социалност.
- Чувате ли протестиращите? Вашите прозорци са от същата страна, както и на групата на ГЕРБ, а Борисов ви подкачи, че нарочно сте дали на БСП и ДПС стаи от “тихата” страна.
- 42-рият парламент е най-отвореният, неговата дейност е най-прозрачна. В кое друго Народно събрание четири телевизии са излъчвали директно?! В кое друго е имало толкова засилен парламентарен контрол?!
Хубаво е да се чуват не само вувузелите и тъпаните, но и онези справедливи искания на хората, които са на софийските улици. Имам предвид справедливата чувствителност към кадрови решения, които дразнят, към управлението на общественото имущество и публичните средства. Всяка власт, която не чува това, си тръгва. По-скоро рано, отколкото – след време. Сега хората са особено чувствителни след управлението от предишните четири години.
- Какви промени са необходими, за да стане парламентът по-ефикасен?
- Парламентът трябва да има по-сериозна законодателна експертиза, включително и по европейското право. Неговата администрация трябва да бъде на високо равнище, ефикасна и модерна. Необходими са промени в някои структурни звена, които да осигуряват обективна информация за ефекта от приеманите закони. Едно изискване, което дълги години не е изпълнено. В този смисъл НЦИОМ като традиционна социологическа агенция няма място в парламента. Нужно е звено, което да оценява ефекта от законодателството, за да светне рано червената лампа, когато един закон не дава обществени последици, които са очаквани от него.
Автор: Красина Кръстева