Михаил Миков, бивш председател на Народното събрание, министър на вътрешните работи и лидер на БСП, в специално интервю за SafeNews анализира, защо както в политиката, така и в партиите има очаквания, но не и намерения за промяна.
SN: Г-н Миков, като председател на 42-рия парламент как ви изглежда неговия 50-и състав?
Фрагментиран, ожесточен и безнадежден за промяна на политическото общество. И така е най-вече в последните няколко парламента, с последните няколко мнозинства преди 50-ия.
SN: Г-н Миков, защо не се постига мнозинство, а партиите вместо да търсят път за диалог помежду си, се цепят отвътре? Време разделно ли дойде за БСП и ДПС, а „Величие“ се разпадна?
На първо място проблемът е в десницата. Десните партии – ГЕРБ, ПП-ДБ, включително и ДПС не могат да намерят общи политически посоки, за които да се обединят. Личното доминира. Борбата за партийна доминация за всяка една от тях замества стремежа за реализиране на някаква политика. Те са основните, определящите фактори. Бих прибавил и ИТН. За съжаление, БСП не е фактор в днешната политика. Процесът се формира постепенно в последните 4-5 избора. Очакванията за промяна на политиката не бива да бъдат кой знае какви. Това е що се отнася до вътрешната политика. Що се отнася до външната политика, днешните партии, които имат мнозинства в Народното събрание и са доминиращи там, са в много висока степен зависещи от външнополитически фактори, а не от интересите на България. Това са и причините за невъзможността те да съставят правителство. Личното доминира, а може би и страхът от отговорността.
SN: Г-н Миков, има ли общо между разцеплението в БСП и ДПС?
Не. Може да се открият някакви външни белези, но става въпрос за съвсем различни неща. В БСП тече процес на разбиване и разпадане, който не е от вчера или преди година. Той е от последните 6-7 години. Сега там се прави опит цялата отговорност да бъде стоварена върху Нинова. Но мисля, че това е погрешен път. Единственият верен път беше връщане на колективното ръководство, промени в Устава, премахване на т.н. пряк избор, който е доста формален и фиктивен. И връщане на ръководството на партията в колективните органи. Засилване на ролята на Конгреса на партията и на Националния съвет. Докато ДПС винаги е било в много висока степен лидерска организация и вътре в момента тече лидерска битка. Това е известна разлика. Иначе, общото е, че и двата процеса ще намалят тежестта, влиянието на партиите, особено отслабено ще бъде БСП, и няма да позволят да се реализира сериозна алтернатива.
SN: Г-н Миков, в лявото ще успеете ли да надживеете вътрешните драми, които все избухват в навечерието на изборите и които ви пречат да се явите заедно с БСП. Дойде ли времето да ви се получи обединението?
Ако ме питате въз основа на това, че на последните избори съм бил в „Левицата“, тя приключи като коалиция на последните парламентарни избори. Тя беше предизборна коалиция. Оттук насетне широко, шумно декларирания процес на обединение на левицата ще бъде дълъг и труден. Ще бъде противоречив и няма да може да се постигне изведнъж. Особено при темпото на предсрочни парламентарни избори, задавано от десницата, поради невъзможността да формират трайно мнозинство. Винаги предстоящите избори ще влияят на този процес и ще го правят в негативна посока. В момента нещата се случват по същия начин. Всички говорят за обединение. Всичко го искат, но то няма да се случи сериозно, така че да даде алтернатива на дясната доминация в парламента.
SN: Г-н Миков, според доскорошния лидер на БСП, Корнелия Нинова, сегашното ляво обединение ще доведе до още по-голямо разединение. Това ефектна игра на думи ли е или предупреждение?
Нинова прокарваше политика на самодостатъчност и самодоволство в БСП. В момента тя използва тези процеси за разчистването на сметки в партията между нея и хората, които са били довчера до нея, а днес се опитват да я отстранят от влияние в БСП. Това ще бъде допълнително усложняващ и мъчителен процес на битки вътре в партията.
SN: Г-н Миков, на 27 юли предстои Националният събор на Бузлуджа. Според близкия до Нинова депутат Христо Проданов: „Да събереш на Бузлуджа хората, забили нож в гърба на БСП, не е обединение, това ще е катастрофа за партията“. Вие чувствате ли се човек, забил нож в гърба на БСП?
Не. Аз в тяхната битка не участвам. Въпреки че през годините многократно съм предупреждавал, накъде те водят партията. Аз напуснах БСП, когато видях, че тя измени на идеите и влезе в дясна коалиция. И когато преди няколко години се видя, че пътят по който вървят тези, които днес спорят, кой е виновен, е абсолютно погрешен. Въпросът за пътя все още не е изчистен. Той трябва да бъде ясно изчистен и тогава да се решават въпросите за ляво обединение.
SN: Г-н Миков, как гледате на идеята начело на БСП да се върне Сергей Станишев?
Не искам да се занимавам с кадрови въпроси. Сергей Станишев е член на БСП и като всеки член на партията има правото да се кандидатира. Аз лично не бих искал от днешната ми позиция да се занимавам с такива въпроси в БСП. Смятам, че прекият избор е вреден за партията. Води до междуличностни напрежения. Намалява ролята на колективното начало, прокарвано чрез органите Конгрес и Национален съвет. Не бих искал да коментирам нито един от кандидатите за председател на партията. Освен Станишев ще има и други кандидати. Сигурен съм, че ще проведат лидерско състезание, без то да допринесе за повишаване на качеството в БСП. Това ще донесе още повече противопоставяне и спорове. И то не заради идеи, а заради персони.
SN: Г-н Миков, а кога ще бъде подходящият момент за избор на председател?
Още преди 7-8 години, когато се променяше Уставът на партията, аз съм заявил, че изборът на председател трябва да става с Конгрес. Още тогава заявих много ясно, че този подход на извеждане на председател на пряк избор, който иначе създава усещането за голяма демократичност, по същество се извършва формално. Пак е въпрос на вътрешни борби между лобитата и влияния в партията. Той не дава сила на БСП. А напротив. Обезсилва органите на партията Конгреса и Националния съвет. И това се видя. Но няма намерения за промяна.
Автор: Цоня Събчева