Благодарение на Ботев и другите достойни българи, за нас цената й днес е поносима
„Всяко поколение има да води битки и да дава жертви за свободата. Трябва да сме благодарни, че предците ни са плащали с кръв, за да може днес за нас цената да е един поносим дискомфорт, за държавата и за гражданина. Усилията, които се изискват от нас, за да браним свободата си, също са несравнимо по-скромни“. Това заяви Михаил Миков в социалните мрежи по повод 140 години от гибелта на великия български поет и революционер Христо Ботев. „На 2 юни по традиция почитаме и паметта на всички достойни българи, загинали за свободата и независимостта на Родината. Да сведем глава пред подвига им и да не забравяме цената на тяхната жертва за тази прескъпа награда за нашия народ“, призовава социалистът.
По думите му днес, толкова много години след събитията по пътя към освобождението на Отечеството, имаме измамно усещане, че свободата е даденост, гарантирана от морала на съвременната цивилизация. „Струва ми се обаче, че онова, което някога се е наричало робство и гнет, днес намира проявление в различни форми и по отношение на държавите, и когато говорим за отделния гражданин. Иначе как да разбираме зависимостите в междудържавните, обществените и стопанските отношения, загубата на национален суверенитет в една или друга степен, задлъжняването на правителствата и на обикновения човек към фактори, които не са продукт на демократичното цивилизовано развитие, а на стихийното и безскрупулно капитализиране“, коментира народният представител от левицата.
Миков отбелязва, че днес не ни се налага да падаме в бой за свобода, но за да я отстояваме, трябва да сме готови на някои лишения в нашата по-лека, но много важна и ежедневна борба. Защото, както е казал Ботев: „Тъй върви светът! Лъжа и робство на тая пуста земя царува!“.
Пълният текст на обръщението:
Скъпи сънародници,
Навършват се 140 години от гибелта на великия български поет и революционер Христо Ботев. На 2 юни по традиция почитаме и паметта на всички достойни българи, загинали за свободата и независимостта на Родината. Да сведем глава пред подвига им и да не забравяме цената на тяхната жертва за тази прескъпа награда за нашия народ.
Днес, толкова много години след събитията по пътя към освобождението на Отечеството, имаме едно измамно усещане, че свободата е даденост, гарантирана от морала на съвременната цивилизация. Струва ми се обаче, че онова, което някога се е наричало робство и гнет, днес намира проявление в различни форми и по отношение на държавите, и когато говорим за отделния гражданин. Иначе как да разбираме зависимостите в междудържавните, обществените и стопанските отношения, загубата на национален суверенитет в една или друга степен, задлъжняването на правителствата и на обикновения човек към фактори, които не са продукт на демократичното цивилизовано развитие, а на стихийното и безскрупулно капитализиране.
Така че, всяко поколение има да води битки и да дава жертви за свободата. Трябва да сме благодарни, че предците ни са плащали с кръв, за да може днес за нас цената да е един поносим дискомфорт, за държавата и за гражданина. Усилията, които се изискват от нас, за да браним свободата си, също са несравнимо по-скромни. Не ни се налага да падаме в бой за свобода, но за да я отстояваме, трябва да сме готови на някои лишения в нашата си, по-лека, но много важна и ежедневна борба. Защото, както е казал Ботев: „Тъй върви светът! Лъжа и робство на тая пуста земя царува!“.