За един по-динамичен парламент, с по-ефективна организация на депутатските задължения, засилен граждански контрол и широка дискусия по европейските теми ще работи новоизбраният председател на 42-то Народно събрание Михаил Миков, стана ясно от участието му в предаването „Неделя 150” на БНР. Миков се съгласи с призива на държавния глава за необходимостта от приемането на Декларация за приоритетите на законодателния орган, в която всяка от парламентарно представените политически сили да заяви своите, за да се види общото в намеренията. По думите му такава декларация ще е знак за истинска воля за възстановяване на доверието в институциите.
„Не бива казусите да се превръщат в законодателство. Не бива един закон да се сменя по 3-4-5 пъти годишно в зависимост от това какъв казус се е случил и е озвучил публичното пространство, защото това води до нестабилност на законодателството,” каза още Миков по „Хоризонт”.
По отношение на новия правилник за работа на Народното събрание, Михаил Миков посочи, че идеите идват от очакванията на гражданите за един по-отворен парламент, за един по-постоянен диалог с гражданското общество. „Другите въпроси, които трябва да намерят място в правилника, в поведението на правителството и на отделните парламентарните групи, са свързани с едно стабилизиране на законодателството, а не постоянно по една и съща тема да излизат законодателни инициативи”, каза председателят на парламента. Миков смята също, че е важно Народното събрание да създаде едно свое звено за наблюдение на правоприлагането. „Много често приемаме закони, под напора на емоция или на медийно, обществено очакване, а след това не се интересуваме какво се случва с тяхното прилагане.”
Засиленият граждански контрол в новия парламент може да се осъществява чрез нарочна комисия, смята Михаил Миков. „Има и още една форма – гражданските инициативи. Ще е добре да има специална комисия, в която те да се разглеждат. Засиленият диалог означава включване на широка представителна група от неправителствени организации и в работата на тази комисия. Става въпрос за постоянен диалог, а не за ad hoc комуникация по отделен въпрос”.
Според Миков парламентът трябва да се превърне в терен върху, който да се появяват и гражданските идеи, които иначе пълнят улиците и площадите. „Мисля, че тази насока трябва да вървят разговорите, без да се нарушава автономността на гражданските организации.”
Сред интересните предложения, които подкрепя Михаил Миков е и това за парламентарен контрол на изпълнителната власт по актуални теми. „Да има механизъм, по който дадена тема да може да попадне на дискусия в парламента. Един от големите въпроси, които ми се ще да видя в това Народно събрание е една по-голяма дискусия по европейските теми – как България участва във формирането на европейските политики, как позициите на страната, които са пълномощие на правителството, получават необходимата доза подкрепа в Народното събрание. Това произтича и от засилената роля на националните парламенти по Лисабонския договор, нещо, за което сме длъжници на българските граждани. Веднъж, за да се озвучи чрез тази дискусия политиката на Европейския съюз, но второ и по-важно – освен да получи по-голяма подкрепа и легитимност правителствената позиция, да се видят плюсовете и минусите на една европейска политика и то тук на територията на българския парламент.”
„Ще се опитаме да върнем парламента на мястото, което му отрежда Конституцията. Мисля, че ще срещнем разбиране в правителството. Смисълът на парламентарния контрол предполага неговата актуалност”, коментира Миков. Преди време Коалиция за България обвини бившите управляващи, че бавят умишлено питанията към министрите, нещо което новият парламентарен шеф смята, че ще се промени с променения състав на Народното събрание.
„Трябва да направим така, че работата на парламента да е съдържателна, в смисъл на дискусия”, продължи Миков. Една от идеите му в тази насока е да се избегне повторното четене на текстове от проектозакони, по които няма нови предложения на второ четене. Така може да се освободи малко повече време за работа в избирателни райони, в комисиите. В тази връзка идеята за три седмици пленарна работа и една седмица работа в избирателните райони би динамизирала работата смята Миков.
Председателят на Народното събрание коментира и привилегиите на депутатите. В условия на криза, на ограничения за гражданите, трябва да се дават примери за солидарност, убеден е той. „Смятам, че трябва да има едно стопиране на ръста на работните заплати. Давам си сметка обаче, че това ще удари много институции – президент, министър-председател, главен прокурор. Ръководителите на 17 институции получават възнаграждение, зависещо от решението на Народното събрание. Не бива да се изпада в краен популизъм.”
Санкции за отсъствия на депутати ще има, обеща Миков. „Всеки народен представител трябва да носи преди всичко лична отговорност. Когато е осигурена публичността на неговото присъствие, на неговото участие в пленарна зала, в комисии, в медии, в парламентарен контрол – това е достатъчно за избирателите. Не споделям, обаче, разбирането за отношението към народните представители като към лоши ученици или недисциплинирани работници. Това е нещо различно. Те черпят правата си от избора на гражданите и всякаква санкционна политика от порядъка на трудови правоотношения или казарма или трети клас не е подходяща. Мисля, че и обществото трябва да се отнася по този начин към хората, които гражданите са изпратили да ги представляват в Народното събрание”.
Бившият министър на вътрешните работи коментира и реформата в сектора “Сигурност”. Миков заяви, че законодателството, свързано с преструктурирането и определени промени ще се движи като най-обща реформа за службите за сигурност. „Доста работа се свърши по тези законопроекти и не бива изцяло нови да се правят. Кой знае какво ново няма да може да се реши. Не бива да си поставяме срокове. Нека правителството в диалог със службите да погледне текстовете и в разумни срокове – месец, два, три да се свърши работа.”
„Смятам, че трябва да има една сериозна реформа към отваряне на системата на МВР за повече отчетност и контрол. Преструктуриране вътре в системата, която да я направи по-ефикасна, като възможност за действие, по-ефикасна при събирането на доказателства, които да издържат в съда. Това са все стъпки, които изискват много внимателен преглед на звената, които е необходимо да останат в МВР и съответно разчет на финансите… Средства за реформата ще се намерят. 23-24 години системата се колебае между далечното минало и европейското настояще.”
„Тези звена, които изпълняват административни услуги, може да бъдат преосмислени – до колко са необходими на МВР. Трябва ясно да се разграничат полицейските функции от административните”, каза също Михаил Миков. По думите му „обрастването със звена усложнява управлението на Министерството на вътрешните работи”. Другият същностен въпрос е ясното разграничаване между политически функции, политическия кабинет на министъра и професионалното ръководство, за да го няма изкушението професионалистите да се включват в политическите кабинети, а после да носят последиците от това. Смесването на едните с другите функции е нездравословно.
„Обществените нагласи и очаквания към СДОТО, и лошите натрупани практики очертават необходимост от засилване на гражданския контрол. Трябва да има разкъсване на топлата връзка между оперативен работник и този, който изпълнява техническите функции по събирането на информация. СДОТО трябва да се изведе от МВР. Но нека тези въпроси да ги решава правителството. Всичко това е в комплекс от действия – засилване на контрола, включително с независима агенция и запазване на парламентарния контрол във вида, който беше досега”, заяви Миков. „Бюрото за контрол не трябва да е в рамките на парламента, а да действа паралелно. В такава една комисия при всички случаи трябва да участва и опозицията. „Колегите от ГЕРБ би трябвало да се изяснят – конструктивна опозиция ли са или това е само като политическа декларация, а всъщност се прави опит да се блокират действията на 42-то Народно събрание.”
Цялото интервю с Михаил Миков можете да чуете тук.