“Преди 25 години у нас се случиха неща, които донесоха за българина надежда – за повече демокрация, за свобода, за сигурност и по-добро благосъстояние. Но какво стана междувременно? Започнал като част от един общ процес на демократизиране на обществата в Източна и Средна Европа, т.нар. „преход” у нас бързо придоби свои характеристики, които поради спецификата си го превърнаха в един от доста противоречивите периоди в историята ни. Вероятно дори по-противоречив от предходните времена… Да, настъпиха бързи промени в практически всички сфери на обществения и стопански живот у нас. Но в много отношения те доведоха до резултати, доста по-различни и по-лоши от очакванията и надеждите на хората тогава”. Това се казва в коментар на председателя на БСП Михаил Миков във Фейсбук по повод 25-тата годишнина от демократичните промени у нас.
“Вместо падане на еднопартийния монопол върху политическата система, получихме идеологически монопол с изключително опасно и вредно въздействие за живота на хората. Последните две десетилетия са безпрецедентно доминирани от неолибералния политически и икономически модел. Това стана по начин, който поначало е чужд на общественото развитие у нас – чрез механично налагане на стереотипи от външни за България фактори. Той не държи сметка за ценности като социалната солидарност, социалната държава, а според начина на интерпретацията си у нас е явно, че може и да се яви опасност за демокрацията и правовата държава. Неолиберализмът обезценява изконните политически категории на лявото и дясното икономическо пространство и води до несправедливости и социални изкривявания в интерес на много тесен кръг от лица за сметка на интереса на огромната част от хората.
Неолиберализмът разедини обществото ни и събуди недоверие в държавата и в институциите до степен да се постави под въпрос и моделът на многопартийна демокрация. Ние не искаме да толерираме това повече и заявяваме, че у нас има и ляво, и дясно. Ние ще продължим да отстояваме не само това класическо разделение, но и автентичните леви идеи и ценности, които са присъщи за него. Усилията ни за отстояване на принципа за социалната държава и за повече справедливост, осезаема в ежедневието ни, продължава да е крайъгълен камък в политиката на нашата партия.
Вместо икономическо развитие, получихме деиндустриализация, загубихме традиционните си пазари и конкурентоспособните си марки. Не можем да забравим как протече приватизацията и как националното богатство в края на 90-те години беше раздадено по начин, който също допринася за състоянието на икономиката ни днес. Икономическото развитие за изминалия период беше силно повлияно от елементи с криминален характер и до голяма степен постави под въпрос възможността да определим икономиката ни като национална и българска, още по-малко като такава, на малкия и среден предприемач.
Бедността в обществото придоби непознати до скоро размери. По това страната ни се отличава от останалите държави от т. нар. „Социалистически блок”. Посоката на икономическа деградация доведе до сериозни демографски проблеми. Тези проблеми не са само в намаляването на броя на нацията, а и в настъпването на трайни негативни изменения на структурата й. Демографските проблеми пък направиха трудно икономическото възстановяване и развитие. И порочната спирала на този процес остана неовладяна вече четвърт век. Ние ще продължим да настояваме за реиндустриализация и за защита на интересите на малкия и среден предприемач от монополите. Ще продължим да настояваме за комплексни мерки за ограничаване на бедността, а наша основна задача ще бъде налагането на устойчив модел за преодоляване на демографската криза.
Вместо да продължим възходящата линия на развитието на науката и образованието, ние загубихме научния потенциал на нацията, скъсахме връзката между поколенията в научната общност, изолирахме – къде съзнателно – къде не чак толкова – интелигенцията от активното й участие в обществения живот. Всички ние губим от това, но, което е още по-лошо, ако допуснем това да продължи, ще загубят и децата ни.
Изводът от този период е, че преходът – така, както се случи по една или друга причина у нас – ощети огромната част от българите и ни превърна в една от най-нещастните нации. Това, което се случи, беше проекция на десния модел на управление.
БСП допусна грешки за този период, няма как да е иначе. Не успяхме да се противопоставим достатъчно твърдо и решително на процесите на разруха и дезинтеграция. Но също толкова сигурно е, че всяка преодоляна слабост ни е направила по-силни и по-мъдри. Затова и участието в управлението не беше самоцел за нас. Днес БСП, като единствената автентично лява партия, е повече от всякога решена да предложи модерна лява политика в интерес на хората – политика за повече справедливост, за преодоляване на неравенствата и укрепване на усещането за общност и солидарност.
Неолибералният преход на страната ни показа еднозначно, че има смисъл от истинска лява политика. Истински лява не е политиката на онези, които седят в лявата част на пленарната зала в Народното събрание, а политиката, която не предава ценностите на социалдемокрацията.
Затова и след тези 25 години аз продължавам да виждам ролята на БСП като толкова значима, колкото и в началото. И това не е само защото сме единствената партия, която запази характера си на национална и парламентарна за всичките тези години. Днес ние сме по-силни и уверени от тогава, защото имаме едновременно поуките от нашите грешки в миналото и укрепналата вяра в нашата визия за едно по-справедливо бъдеще, с по-малко неравенство между хората и повече вяра в обществото”.