Повелите на Търновската конституция и днес ни дават свобода – свобода на печата, свобода на митингите, събранията и демонстрациите, свобода – лична и свобода за всеки, който живее в България, заяви председателят на парламента Михаил Миков на откриването на конференцията „135 години български парламентаризъм”. Събитието, с което се отбелязва годишнината от приемането на Търновската конституция, се провежда в сградата на Учредителното събрание във Велико Търново.
„Днес сме в залата, в която преди 135 години са се събрали 229 нотабили – но не в смисъла на богатството, а в смисъла на извисеността. Тези просветени българи в рамките на няколко месеца извършват едно дело, което полага основите на свободна България“, отбеляза Михаил Миков. Той припомни, че учредителите са дошли от 5-те губерни – варненска, русенска, търновска, софийска, видинска, в един момент, когато България търси своя път на картата на модерните европейски държави, когато болката от Берлинския конгрес и решаването на общобългарския въпрос поставят пред тях избора да учредят ли Княжеството или да търсят обединение на българските земи.
В посланието си към присъстващите в залата народни представители, юристи, историци, общественици и граждани председателят на парламента отбеляза, че Учредителното събрание има своите перипетии, има и своите провалени заседания – когато онези, които не приемат разкъсването на България, настояват Конституция да бъде приета след обединението на България. По думите му надделява разумът и така се ражда Конституцията на Княжеството.
Учредителите тогава имат пълната свобода, защото тази конституция не е дадена от царя, от княза, от монарха като права на българския народ, тя е великолепно творение на предците ни, с което днес ние трябва да се гордеем и от което черпим правни образци, заяви председателят на Народното събрание Михаил Миков.
Така тази свобода според него се превръща във висша ценност, тръгнала от килията на хилендарския монах, преминала през религиозните и революционни борби, през кървавите дни на Априлското въстание, за да стигне до свещената зала на Учредителното събрание. Свободата се превръща в основна линия на Търновската конституция. И така – преминала през времето, тази свобода се превръща в най-големия атестат за българската интелектуална мисъл след Освобождението, допълни още председателят на парламента.
Ректорът на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” проф. Пламен Легкоступ подчерта в приветствието си, че днес си заслужава не само да си припомним, но и да усетим заряда на движещите сили, изключителната енергия, тласкаща Учредителното събрание да изпълни своята мисия. Търновската конституция дава пълноценен израз на най-демократичните въжделения на българската нация и стремежа да заемем достойното си място сред европейските държави, добави той.
Министърът на образованието и науката проф. д-р Анелия Клисарова прочете поздравителен адрес към участниците в конференцията от името на министър-председателя Пламен Орешарски. Искам да кажа – като министър на образованието, че ще възпитаваме децата си така, че да запазят държавността, да бъдат истински гражадни на тази държава, да бъдат добри хора и винаги да защитават интересите на Родината си, заяви от свое име министър Анелия Клисарова
В приветствието си към участниците председателят на Върховния касационен съд проф. д-р Лазар Груев отбеляза, че първоучредителите са демонстрирали как трябва де се отстояват духът и независимостта на една държава. По думите му те са показали самочувствието на един древен народ, на една уважавана в Европа държава.
С доклади във форума участваха председателят на Конституционния съд проф. д-р Димитър Токушев и проф. Андрей Пантев.
Послание към участниците изпрати и Негово Светейшество патриарх Неофит.
Конференцията във Велико Търново е организирана от Народното събрание съвместно с Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”, Юридическия и Историческия факултети на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и със съдействието на Регионалния исторически музей – Велико Търново.
