Миков: Партньорството с Украйна е от стратегическо значение и за ЕС, и за България

Миков: Партньорството с Украйна е от стратегическо значение и за ЕС, и за България

Партньорството с Украйна е от стратегическо значение и за Европейския съюз, и за България, която като приятелска страна подкрепя европейския избор на Украйна. Това заяви председателят на Народното събрание Михаил Миков на кръгла маса „Споразумението за асоцииране Украйна – ЕС и неговото въздействие върху българо-украинските отношения”. На 14 ноември 2013 г. парламентът беше домакин на форума, организиран от парламентарната група за приятелство България – Украйна, Българо-украинската индустриална камара и посолството на Украйна в България.

Отчитайки важното място на Украйна в отношенията ни с Източните партньори, значението й за просперитета и стабилността на Европа, смятаме, че нейното политическото асоцииране и икономическата интеграция с ЕС ще създаде нови широки перспективи за по-нататъшно развитие и задълбочаване на сътрудничеството между България и Украйна във всички области на двустранните отношения, отбеляза Михаил Миков. Той подчерта, че за България Украйна е важен международен партньор и приятелска страна, което се определя от географската, културната, историческата, даже и религиозната близост между два народа. В Украйна живее голяма част от историческа българска общност, сформирала се преди повече от 200 г. в тогавашна Бесарабия и която, съм убеден, приветства сближаването на Украйна с ЕС, добави председателят на Народното събрание.

Михаил Миков изрази очакване подписването на споразумението за асоцииране на Украйна да окаже положително въздействие върху българо-украинските отношения. Той подчерта заинтересоваността на България от засилване на търговско-икономическото сътрудничество, както и от обмена в областта на туризма.

България подкрепя и има готовност за подписване на Споразумението за асоцииране на Украйна, включително задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия, по време на Срещата на върха на във Вилнюс в края на този месец, заяви председателят на Народното събрание. Надяваме се, че Украйна ще изпълни критериите, посочени в заключенията на Съвета на ЕС „Външни работи” от 10 декември 2012 г., допълни той. По думите му работата по изграждането в Украйна на демократични и стабилни институции, независима съдебна система и изборно законодателство, съответстващо на европейските норми, изисква много работа и усилия и ще продължи и след срещата във Вилнюс. Предвид немалкия опит, натрупан през годините на прехода, България е готова да окаже съответната експертна помощ и съдействие, добави Михаил Миков.

Форума откри председателят на групата за приятелство с Украйна в българския парламент Камен Костадинов. Той подчерта, че България подкрепя европейския избор и ориентация на Украйна и нееднократно е заявявала важността и своята ангажираност по отношение на политическото асоцииране и икономическата интеграция на Украйна в ЕС. Подписването на Споразумение за асоцииране с Украйна по време на предстоящата Среща на високо равнище във Вилнюс е от изключително значение за по-нататъшната европейска ориентация на страната, отбеляза той и допълни, че като част от европейското семейство и приятелска за Украйна страна България приветства набелязаните от украинските институции мерки по изпълнение на критериите за асоцииране и пожелава успешен завършек по този нелек път.
Участниците във форума бяха приветствани и от извънредния и пълномощен посланик на Украйна в България Микола Балтажи. Той благодари за изразената подкрепа на България за предстоящото подписване на споразумението за асоцииране на Украйна към ЕС във Вилнюс и подчерта, че Украйна ще разчита на експертна помощ и съдействие и в по-нататъшния си път. По думите му подписването на документа ще бъде мощен импулс за двустранните отношения.

Изказване направи и съпредседателят на парламентарната група за приятелство с България във Върховната Рада на Украйна Антон Кисе.
На кръглата маса присъстваха посланици на страни-членки на ЕС в София и на страни от Източното партньорство – Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Русия, представители на държавни институции, на научните среди и неправителствени организации.

Форумът беше закрит от председателя на Комисията по външна политика Янаки Стоилов.