Политическите проекти се правят, за да консумират някаква властчица ръководството и клиентелата им. Това заяви Михаил Миков, водач на листата на „Левицата!“ в 25-ти МИР – София и в 5-ти МИР – Видин, в интервю на Исак Гозесm, публикувано от Епицентър. Днес демокрацията се използва много често като клише, а не като осъзнато разбиране за народовластие, подчерта социалистът и изтъкна, че „Левицата!“ е ясната алтернатива, когато на народа му е писнало от дясно управление.
- Вие бяхте председател на парламента, на БСП, на парламентарната група на БСП. Последните 10 години никой не Ви е виждал. Къде се загубихте?
- Последно се явявах на избори преди 10 г. Не съм се отказал от политиката и съм имал позиция по всяка тема, която смятам, че е важна. Иначе съм в университета, където бях и преди да бъда народен представител. Много пътувам, деля времето между София и Кула, където истинско удоволствие ми доставя да контактувам със старите другари от училище, със съгражданите и, разбира се, да се занимавам малко от малко със земеделие.
- А защо не започнете да се занимавате малко повече със земеделие, щом Ви доставя такова удоволствие, а решихте пак да се кандидатирате?
- Защото обществото също има нужда от някакви разумни действия, от търпение, от сеене, отглеждане и чак тогава – бране на плод. Защото обществото ни е доста болно. Защото това, което се случва, отвращава хората от демокрацията, а това е изключително опасно. Защото в днешно време демокрацията се използва много често като клише, а не като осъзнато разбиране за народовластие и едно разумно управление на страната.
- Сега ново мислене ли имате, с нови идеи ли тръгвате след 10 години, помъдряхте ли?
- Не, аз съм с моето си мислене. Ново мислене няма – когато сложиш прилагателно пред такова нещо като мислене, то веднага губи съдържанието си. Един човек или мисли демократично, или не мисли демократично. Или действа демократично, или не действа демократично. Или знае как се правят закони, или не знае. Парламентът не е училище по законодателство, защото от такова училище излиза такова законодателство, от което българският гражданин страда.
- Сериозно решение ли беше да напуснете БСП?
- Много сериозно решение. Напуснах социалистическата партия, когато тя влезе в коалиция с ПП-ДБ. Тогава предупредих и публично, че това ще нанесе сериозни поражения не само върху БСП, но и на лявото въобще, защото заради участието във властта, компромисите, които бяха направени, цената, която беше платена след това управление, изпрати БСП на пето място. Разбира се, това беше съпроводено с битки с вътрешнопартийни врагове, с разгонване на други леви и лявоцентристки партии. БСП имаше силата да бъде центростремителна и да събира около себе си и тя олицетворяваше много дълъг период лявото в България. Днес не е така.
- Можем ли да помислим някога, че пак ще се върнете в социалистическата партия?
- Не, можем да помислим, че лявото има нужда от обединение, но обединение върху принципи. Върху принципи на хора, които отстояват социалистически леви идеи, защото сега е модерно хората да бягат от партия в партия. Ето, във Видин, имаме случаи на хора, които са били в ГЕРБ, после са преминали при Мая Манолова, във „Възраждане“, сега са отишли в БСП, друг пък на национално равнище – Калоян Методиев – е бил в СДС, сега развива консервативното ляво в БСП.
Модата на политическите проекти, която тръгна от Борисов, сега се проявява и в ляво. Виждаме проекта „Манолова-Григорова“. Имаше разговори с тях, но в крайна сметка те избраха друг път. Политическите проекти се правят, не за да се отстояват идеи, а за да се влезе в един или друг парламент, респективно – ръководството и клиентелата му да консумират някаква властчица.
- А вие проект ли сте?
- Категорично не. Много от хората в „Левицата!“ – и Татяна Дончева, и Валери Жаблянов, и Костадин Паскалев – са доказали през годините последователност в отстояване на левите идеи. Така че разликата между партиите и проектите е тази. Една партия има много по-дългосрочни цели, отколкото да влезе в един парламент.
„Левицата!“ представлява автентичното ляво. Ние сме лявото днес. Либералното и консервативното са в дясно и това го изпитват българите на гърба си през повечето от последните 35 години.
- Парите или идеите са по-важни в една кампания?
- В една кампания решават идеите, ако е истинска, честна, демократична кампания. За съжаление, политическото представителство в голяма степен е подменено от бизнес представителство. Концентрацията на капитала в България за 35 години достигна такива равнища, че корпорациите, едрият бизнесът вече не искат да представляват интересите си през партиите. Те искат директно, пряко участие в политиката и това го прави десницата. Погледнете състава на 49-тото Народно събрание днес и го сравнете с онзи преди пет-десет парламента, да речем, да видите колко бизнес има днес представен там и колко имаше, когато нямаше концентрация и натрупване. Политиката трябва да се разграничи от бизнеса, за да може да функционира демокрацията.
Хората са изморени от избори, от обещания, които не се спазват, отвратени са от политиката и политиците, от начина, по който се управлява България. Очевидно, в тази обстановка тарикатите разчитат да се възпроизведат. При пасивност на изборите, играчите със стабилния, купения, корпоративния вот, могат отново да доминират в следващия парламент, разчитайки на апатията на българина.
Вие видели ли сте дебат, в който участват основните политически лидери? Няма, няма и да видите до края на кампанията. Дебатите протичат някак си тихо, кротко. Именно заради такъв тип кампания, големите теми на България и на света не се чуват.
- Какво може да очакваме на изборите? Къде ще ви видим – в градината или в парламента?
- Аз градината няма да я оставя, независимо дали ще съм в парламента. Смятам, че Левицата! доста добре върви, макар че това не се отчита в социологическите сондажи. Имам резерви към тях – нека и те да си вършат работата, да си изкарват хонорарите, но срещите ми с хората, посещенията ми и в малките населени места, и в големите квартали на София, ми дават основания да смятам, че ще се поздравим с един достоен резултат на Левицата! – прескачане на 4-процентната бариера.
- Всички в този период са много загрижени за народа. Правим интервюто в избирателния Ви район във Видин и затова кажете – в коя посока ще са Вашите грижи за Видин? Какво обещавате?
- Обещаваме упоритост в отстояване на целите: Видин да има много по-голямо внимание от държавата, включително като насочване на средства, довършване на международния път Е-79, строителство на тунел под Петрохан, разработване на национално равнище на стимулираща политика за региона, издръжка на такъв тип болници като видинската с допълнителни субсидии, но за да може да стане това, болниците не трябва да са търговски дружества.
- Но за да може да стане това, трябва да влезете в парламента, което Ви пожелавам най-искрено.
- Ако хората желаят същото, нека да ни подкрепят. С номер 19 – Левицата!