„Въпросът с доверието стои с огромна сила и пред българските институции и пред европейските, но с такъв тип законодателни промени не повишаваме доверието“, категоричен бе Миков. Той обърна внимание, че социалистите са поставили отново големите въпроси, които повдигнаха още през пролетта – за т.нар. задължително гласуване и за абсурдността на компромисната възможност да не гласуваш за никого. Отрицанието не може да се изразява в избори, подчерта той и припомни, че гражданите имат възможност да създадат инициативен комитет или партия и да издигнат свой кандидат. С избори се изразява желанието им за алтернативна политика, отбеляза социалистът.
„Трябва да коментираме и по-широко нещата – какво означава не подкрепяш никого? Изборите се правят, за да се види общественото влияние на отделните политически партии, а не за да изразиш неудовлетворение от властта. По Конституция, когато си недоволен от властта, правиш протест, на който излизаш с името си и с исканията си, които поставяш“, поясни Михаил Миков. По думите му когато протестният вот се стимулира чрез законодателството, това дава анархистичен елемент при учредяването на институциите чрез избори.
Миков коментира и друг аспект на изборния закон. По думите му колкото повече се усложнява той, уж за да се премахнат изборните манипулации, толкова повече се създават формални предпоставки за неговото неприлагане. За да не се притесняват българските граждани за нарушения на изборния процес е добре представителите на отделните политически партии в комисиите, застъпниците, наблюдателите, да си свършат работата, което дава достатъчно гаранции, подчерта социалистът. Но когато това се върши формално, тогава остава усещането, че се получават фалшификации, които хвърлят сянка и ново недоверие към всяка власт, предупреди Михаил Миков.