Доколко БСП може да бъде автентичният представител на лява България, доколко може да даде със своята платформа обединение на политическите сили, на всички обществени кръгове, които искат друг път за България, различен от неолибералния и десния – това са фундаменталните, идейните спорове в партията. Това заяви в студиото на „Денят започва“ с Георги Любенов, Михаил Миков, бивш лидер на БСП и председател на 42-то НС.
„В последните три парламентарни избори Българската социалистическа партия винаги стига до 40-50 мандата, когато излиза от управление и стига до 80, когато е в опозиция. Това е зоната, която налага въпроса за коалиционно партньорство. Така се случи и сега“, каза още Миков. По думите му, „големият въпрос е как да се търси път към 121 мандата, единият вариант, или да се търсят партньори, които да дадат възможност за стабилно управление, в което БСП може да налага своята политика. Защото знаете, че в управлението цената на компромисите винаги се плаща от БСП“, посочи той.
Пълният текст на интервюто:
- Доста остро, много анти-БСП се изказа г-н Марешки (гост в студиото преди Михаил Миков – бел. ред.) – БСП никаква опозиция не е, това е само разиграване между ГЕРБ и БСП.
- Г-н Марешки търси очертаване на собствен политически профил и разбира се, ще го прави и на гърба на управляващата коалиция, и на гърба на опозицията – това е естествено и не ме учудва. Иначе, що се отнася до мястото на „Воля”, то наистина е стабилизиращо управлението, нещо, което преди малко чух във вашия разговор.
- Какви са новините, г-н Миков, от вчерашния пленум на БСП? Това, което медиите пуснаха е, че и там високо напрежение, и там имало скандали, и там Бриго Аспарухов се карал с Янаки Стоилов…
- Не знам защо Аспарухов прие толкова лично справедливите бележки на Стоилов по отношение на политиката, по начина на вземане на решения, на личния стил на управление, невслушването в различното мнение в Националния съвет, качването на етикета „опозиция”, който да може да девалвира всяко изказване, макар и почиващо на сериозни аргументи, относно пътя на БСП, относно политиката на БСП, относно поведението на БСП.
- Кои са критичните точки там. Не е ли точно обратното – не е ли БСП в ренесанс, не е ли в разцвет, нямате ли голяма парламентарна група, нямате ли силна опозиция?
- Знаете, че БСП последните три парламентарни избора, когато излиза от управление, винаги стига до 40-50 мандата. Когато е в опозиция – стига до 80. Това е зоната, която налага въпроса за коалиционно партньорство. Така се случи и сега и големият въпрос е как да се търси път към 121 – единият вариант, или да се търсят партньори, които да дадат възможност за стабилно управление, в което БСП може да налага своята политика, защото знаете, че в управлението цената на компромисите винаги се плаща от БСП.
Така че, това са фундаменталните, идейните спорове. Споровете за това доколко БСП може да бъде автентичният представител на лява България, доколко може да даде със своята платформа обединение на политическите сили, на всички обществени кръгове, които искат друг път за България, различен от неолибералния и десния.
- Никак хубава услуга не прави на БСП почетният председател на ДПС г-н Ахмед Доган с думите си преди Нова година, че това управление няма алтернатива. Не обиди ли много Доган Корнелия Нинова, че каквото и да прави, това е положението?
- Възможно е да се възприеме като обида, но в същото време трудно могат да се открият достатъчно основания в очертаването на алтернативата. Ето, вземете случая с Гинка и ЧЕЗ. Хубаво е да заявяваме ние, че държавата трябваше да придобие ЧЕЗ, само че тази процедура върви една година. Известно е, че има състезание за покупка на акциите на ЧЕЗ. През тази една година най-нормалното беше да се настоява, да се иска от правителството или мнозинството да заяви,че мнозинството не приема връщането на държавата в енергоразпределителните дружества. И сега, когато се появява Гинка, когато се появява оставката на министъра, ние сме изправени пред ситуацията, в която фактът е свършен. Продължава същото – ЧЕЗ ще бъде собственост на Гинка, на Пенка или на Иванка, но няма ясната политика, че българската държава е хубаво да си върне собствеността в енергоразпределителните дружества. Ето – спор.
- Прав сте, г-н Миков, и какви политически гаранции трябва да поиска БСП от управляващите, че Гинка, или каквато е фирмата на г-жа Върбакова, няма нещо да се случи с тази фирма? Ами ако утре банкрутира тази фирма?
- Всякакви гаранции ще бъдат едно празно обещание за женитба на този етап. Тук трябваше още преди няколко месеца да се поиска от правителството да се заделят средства в бюджета и да се участва в процедурата за закупуване на акциите на ЧЕЗ и тогава нямаше да стои въпрос нито за Гинка, нито за втория, нито за третия, защото всички сме наясно, че тук става въпрос за състезание между икономически играчи.
- А вие знаете ли кой е истинският?
- Не знам. Сега чувам, че ДАНС, Комисията за защита на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията ще наблюдават тази сделка, но дори формално да бъдат покрити критериите, дори формално ще се намерят банки, които да осигурят този или друг купувач, който е договорил съответната цена – големият въпрос е държавата ще може ли да се върне в енегроразпределителните дружества. Нещо, което нашият конгрес е приел, в същото време твърде малко е направено, за да се случи това.
- Как да търсим още същина в тази сделка, в смисъл – президентът мълчи на този етап, премиерът трябва ли да бъде изслушан по тази сделка, защото ако банкрутира, това е въпрос на национална сигурност?
- Ако се тръгне към банкрут, отнема се лицензът, има процедури описани в закона…
- … т.е. не е опасно за хората?
- Не, то е опасно, но гаранция – Франция, срещу банкрут. Знаете, че естеството на бизнеса е такова – фирмите се създават, печелят, някои губят, фалират. Големият въпрос е къде е държавата, как се защитава интересът на гражданите, като потребители и няма ли да бъде той по-добре защитен, ако държавата пряко участва в тази дейност. Иначе всичко останало е въпрос за печалба на частния капитал. Днес в България политиката се определя от това. Ако щете и разместването на политическите пластове често се определя от битката между натрупалите вече сериозно богатство български олигарси от различни сфери на икономиката. Те се борят помежду си, включително и за политическо присъствие.
- Г-н Миков, Вие седяхте на председателското място на парламента. Интересна ли Ви е цялата сага с г-н Жаблянов, защо темата за Народния съд се оказа толкова жизнена?
- Честно казано, малко банално ми беше, защото аз бях в парламента през 2000 г., когато по същия начин беше освободен зам.-председателят акад. Сендов заради неговата позиция по отношение на изселените към лагерите на смъртта евреи от администрираните от България територии. Заради една такава негова позиция и заради още няколко политически обвинения тогавашното управляващо политическо мнозинство ОДС-СДС освободи акад. Сендов от заместник-председател. Така че за мен няма нищо ново. ГЕРБ се опитва чрез този акт да спечели доверието на репресираните, на градската десница. Опитва се чрез един такъв публичен акт на защита на някаква политическа теза да развенчае онази ширеща се концепция, че ГЕРБ са втори, трети ешелон на БКП и да покажат на базата на антикомунизма своята дясност. Очевидно, 30 г. след 10 ноември все още е модерно да се правиш на антикомунист и да разчиташ, че има хора, които ще повярват, че си десен, щом са антикомунист.
- Добре, това е идеологическото измерение, а иначе за самия Жаблянов имате ли някакъв съвет – ако се беше извинил, или сам си подаде оставката, по-добре ли беше за него?
- След един месец щяха да намерят друг повод. Виждате, че повод се намира, за да се реализира по-големият политически план. Не случайно наблюдавах дискусията – на балкона бяха репресираните, т.е. ГЕРБ търси разширяване на своето влияние и прави опит да не отиде този електорален резервоар на антикомунизма, на градското дясно, на пострадалите в периода 1944-1989 към малките десни партии.
- Възможно ли е да се концентрира политическа власт около президента Румен Радев?
- Възможно е, но към момента не долавям тази платформа, върху която може да се оформи. Разбира се, върху високия рейтинг и авторитет на президента може да се създаде група, но тя трудно ще намери подкрепа в страната, трудно ще намери своята организационна структура, която да ѝ гарантира един по-дългосрочен политически хоризонт. Трудно ще бъде в рамките на президентската институция да се артикулират политически послания, които да не влязат в сблъсък с конституционната роля на президента. Няма как това да се случи докато той е действащ президент.
По-интересното е друго. Оформят се кръгове, които започват коментари за президентска република, така наречена професорска група, която за пореден път прави някакъв опит за промяна на конституционния модел. Такива опити и в миналото е имало и те стъпват върху дискредитация на българския парламентаризъм, на парламента (аз по никакъв начин не искам да оневиня носителите на парламентарната власт, те сигурно дават основание), но това би била поредната заблуда за българските граждани.
- Тя не се ли осуети тази идея на проф.Божидар Димитров?
- Гледам, че се събират, медиите ги осигуряват… Възможно някой да се опита утре, когато бъде дискредитирана още повече, вместо всички да се опитват да укрепят авторитета на парламентаризма като основа на демокрацията, да се заговори за силната ръка, за президентската република и прочие. Пак ви казвам, такива опити и в миналото е имало. Тук е вече отговорността на парламентарните политически сили и на извънпарламентарните да осуетят такива опити.
- Понеже и за политическа идентификация стана дума в нашия разговор, Вие знаете, че последните проучвания поставят ГЕРБ с преднина 2,5 процента пред БСП. Всъщност това добри новини ли са за „Позитано”, или още по-трудно за „Позитано”?
- Големият въпрос е 80 и нагоре или 80 пред партията и аз смятам, че над 80 трябва коренна промяна на политиката, думите и високият тон трябва да бъдат осигурени с действия на парламентарно равнище и действия в обществен план. Намиране на съюзници, защото е очевидно, че няма как развитието на тези електорални нагласи да доведе БСП сама да управлява. Предполагам си спомняте, че днешното ръководство разтури тази голяма коалиция „БСП Лява България” и редица социалдемократически и комунистически формации бяха извадени с посланието „Можем и сами”. Това не осигурява по-голямо влияние. И още нещо – големите въпроси на българските граждани извън скандалите, извън високия тон на противопоставяне…
- Нима ги няма? Аз като слушам лидера, има послания за големите въпроси – за реформа в здравето, за пенсии, за пари, за корупция…
- Това е хубаво като послание, оттук насетне то трябва да се реализира като законодателна инициатива и като ясен детайл, който гражданите да разберат, че е в защита на техния интерес. Дали става дума за доходите, защото въпросът е защо българските граждани имат висока производителност в Германия, в Англия, в Италия, в Щатите и нямат тази производителност тук, та работодателите перманентно се оплакват колко е ниска производителността и трябва да внасяме работници от чужбина. Или пък демографската катастрофа, която буквално разбива перспективата пред България за разлика от някои наши съседи – Турция, Гърция, Румъния. Ето това е въпрос №1, който трябва да бъде сложен като парламентарна дискусия, включително с ясни решения. Решения, осигурени бюджетно, с европейски пари. Как ще се преодолее чувството за несправедливост в България по отношение на богатството, каква печалба и какво разпределение на печалбата ще има, какво ще бъде то между бизнеса и работниците, каква е нормата на експлоатация в България…
- А другата дискусионна тематика, какво казвате, че е за отклоняване на вниманието – оградата, Народният съд, какво още…
- Шум много. От скандал в скандал. Всяка седмица нов скандал. Сблъсък, който наистина легитимира управляващи и опозиция, но има една голяма част от гражданите, които разбират, че този лай на кучето около кервана не носи нищо за тях. Те лекичко, лекичко се отдръпват от подкрепа на политически идеи, на партии, на политика.
- Чудя се, дали сега, като идва 3 март, темата за Русия пак няма да вкара шум?
- Темата за Русия не може да не присъства в българския политически живот. Така е от много години – има сериозни основания за това и годишнината от освобождението от турско робство е още едно основание в тази посока. Тук стои въпросът за нас, като социалистическа партия, въпросът със санкциите. Ние трябва, включително и в контекста на годишнината, пък и след нея, да поставим на парламентарно равнище, да внесем проект за решение, с което още веднъж да потърсим позиция на България по този въпрос.
- Трудно е сега. Вкарвате премиера Борисов в трудна игра – от една страна Брюксел не дава да падат санкциите, въпреки че Германия прави такива намеци, от друга страна Брюксел казва „Браво на България, вижте какъв европейски лидер са на Западните Балкани”.
- Акцентът за Западните Балкани е чудесно попадение на премиера Борисов. Определено той е важен за връщане на мястото на България като фактор в Балканската политика – нещо, за което най-подходящият момент е именно европредседателството. Но това не може да замени другите големи теми и особено когато си председател на Европейския съюз, ти трябва да заявиш ясната позиция на България, че санкциите по отношение на Русия са вредни, че те нанасят в стратегически план вреда не само на България, но и на страните от Европейския съюз. Апропо, това го разбират и германците.
- На 3 март къде ще бъдете, качвате ли Шипка?
- Още не съм решил къде ще бъда, но най-вече всички да се обърнем към децата си и им разкажем за 3 март, за да се помни, да се знае.
- Благодаря Ви, че ни бяхте на гости. Михаил Миков – представителя на БСП, вътрешният глас на опозицията.
- Този етикет „опозиция” за различното мнение много често цели просто да го пренебрегне, да го неглижира. Аз не се приемам като опозиция. Аз съм социалист, имам своите идеи и ще ги заявявам, независимо къде и в какво качество.