Левият кандидат-президент трябва да има политическа платформа за парламентарна република, за социална държава
В момента има едно стъписване в БСП, има очакване, за да се видят стъпките на новото ръководство – доколко те са убедителни и не толкова вътре в партията, а да ангажират широка обществена подкрепа за нея. Това заяви Михаил Миков в предаването „Още от деня“ по БНТ в коментар на процесите в Българската социалистическа партия след заседанието на 49-я Конгрес през май. „Времето е това, което показва, че не всичко що блести, е злато понякога“, добави социалистът.
По думите на Миков процесът на увеличаване на електоралната подкрепа за БСП върви от началото на годината. „Особеното при последните изследвания е, че всички партии вдигат – очевидно е, че вече замириса на избори и това се отразява на всички“, уточни той. „БСП имаше постоянен ръст, за разлика от ГЕРБ, която имаше спад, а сега в последното проучване и те имат лек ръст. Тоест – всички вдигат по малко, БСП – повече. Това е добре“, подчерта народният представител от левицата.
Михаил Миков изрази надежда, че датата за президентските избори ще бъде определена в скоро време. „На последния Национален съвет в събота аз предложих и се прие Изпълнителното бюро и Националният съвет да възложат на групата максимално бързи избори – 23 октомври. Има много причини за това, но трябва да се внесе решение в парламента, то да се приеме, за да може след това президентът да насрочи референдума. Тези избори ще бъдат достатъчно сложни и при всички случаи обхващат месец август, времето, в което българите позабравят малко политическите послания“, отбеляза Миков. Той добави, че както в левицата, така и в десницата, текат процеси на търсене на партньори, като вляво липсва хоризонт за консолидация и е възможно да има няколко кандидатури. Народният представител е на мнение, че БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ, която е в основата на левицата, би трябвало да стане гръбнакът, около който да се събере лявото.
Михаил Миков подчерта, че най-важното е левият кандидат-президент да има политическа платформа: „Примерно, държи ли на парламентарната република или предпочита президентска,“ посочи народният представител и предупреди, че има политически партии, които поставят този въпрос отново, въпреки че той е решен в Конституцията. „Или социалната държава – къде ще бъде тя, какво място ще има в платформата на този президент, за когото аз трябва да гласувам“, добави Миков, според който от държавния глава зависи много – дали защитава правата на гражданите или е президент, който се ангажира повече с бизнеса и корпорациите.
В коментар дали може да се намери обединяваща лява кандидатура за президент бившият председател на БСП заяви, че има голяма чувствителност към силната БСП: „Спомняте си 2014 г., когато станах председател, тогава на Бузлуджа лозунгът беше „Силна БСП – единна левица”. Това трябва да бъде целта. Много е трудна за постигане, смятам, че ще бъде трудно и на тези президентски избори“, каза Миков и посочи, че е по-добре е да има консолидация около кандидатурата вътре в партията и при евентуалните партньори, но отбеляза, че още не е започнал процесът по номинациите.
Михаил Миков сподели мнение, че вътрешнопартийното допитване по въпроса има по-скоро социологически характер, а кандидат-президентът ще бъде определен от партийните конференции, както е по устав: „Аз лично прогнозирам няколко кандидатури в ляво, въпреки говоренето, въпреки желанието на левия избирател да има обединение. Това не е толкова просто и е въпрос на политическо умение от тези, които водят разговорите“.
Пълният текст на интервюто:
- Как коментирате в БСП новината за този „Брекзит“?
- „Брекзитът“ си е „Брекзит“, въпросът е как ще се отрази това на България. Мисля, че българските граждани нямат все още ясните послания от правителството какво се случва, какво предстои на България, какво се случва, ако Европа мине на две скорости, ако се формира една силна държава европейска на Еврозоната, ако се засили федерирането и какъв ще е ефектът за страните, които не са в Еврозонота.
Чухме вече оценките, позициите на страните от Вишеградската четворка.
- Вие знаете ли, че щели да ни поканят много бързо за Еврозоната? Това добра новина ли е според Вас?
- Според мен, не е добра новина, защото не сме готови. Защото равнището на заплатите в България е твърде ниско, защото ценовият скок, който може да се случи, ще се отрази тежко на българина с оглед на неговите доходи, защото все още равнището е твърде далече от средноевропейското в еврозоната.
- Вие в БСП направихте ли си своите анализи дали ще има и други държави от ЕС, които евентуално като видят какво се случва с Великобритания, могат и те да направят опит да излязат от ЕС?
- Не съм чул за такъв анализ при нас, но ясно е, че политиката, която провежда ЕС, остеритетът, който се налагаше, дават своите ефекти върху отделните страни и „Брекзитът“ е само част от една верига от събития, които се случиха с Гърция, виждаме вчера изборите в Испания, хората искат повече справедливост и не Европа на монополите и на едрите корпорации.
- Да, но в Испания пак спечели едно нормална партия, народна партия, дясна партия.
- Да, тя е първа по резултат, но виждате, че „Подемос“ увеличава резултата си след предишните избори, пак са трети, но вече има възможност със системната социалдемократическата работническа партия на Педро Санчес да направят една коалиция.
- Извън консерваторите.
- Извън, защото хората очевидно искат промяна. Очевидно е, че цяла Европа, даже консервативна Англия, не може да възприема повече тази политика, която се провежда от Брюксел.
- На Вас като че ли Ви харесва това, че Великобритания излиза?
- Не, не ми харесва, че няма ясни ангажименти от страна на ЕК, от европейските политици какви промени са нужни, за да не задавате вие въпроса други ще последват ли Англия.
- Ето питаме нашите зрители очаквате ли други страни да напуснат ЕС 61 % отговарят с да, 39 % – с не. Това означава, че огромният броя от нашите зрители са склонни да мислят, че ще има и други държави, които ще последват Великобритания, което за мен не е много добър знак.
- То не е добър знак и мисля, че този знак трябва да бъде разчетен от политиците в Европарламента, от политиците в ЕК и да се предприемат бързи мерки за връщане на доверието на европейските граждани в европейските политици. Това е проблемът. Виждате във Великобритания две системни партии подкрепяха всъщност оставането в ЕС и хората, въпреки това, гласуваха по друг начин. Това показва, че традиционните политически системи, че традиционните политически партии трудно удържат обществените нагласи и губят доверие. Това е големият проблем.
- Има един друг коментар също от днес – това е една лоша новина за украинци, молдовци, грузинци и Западните Балкани, че след този референдум това ще ги отдалечи от равноправно членство в ЕС. Бихте ли се съгласили с подобна прогноза?
- Въпросът е накъде ще тръгва Европа. Ако се наложат политици от типа на холандските националисти, на Льо Пен във Франция, на австрийските националисти това означава един натиск върху Европа да се затвори. Да се затвори като пространство за свободно движение на хора, но забележете, има нещо много интересно – къде е капиталът, къде е бизнесът, къде е свободното движение на капитали. От една страна правата се ограничават за движение, знаете, че по отношение на Великобритания имаше редица отстъпки преди „Брекзита“, а в същото време корпорациите искат да присъстват на този пазар. Това е голямото противоречие и то трябва да бъде решавано с политически средства, то трябва да бъде решавано от партиите, от политиците.
- Ако се върнем на това, което прочетох преди малко, всички коментират, че това, което се случва с ЕС е лоша новина за Съюза, но е добра новина за Путин. И ако продължа по-нататък с един цитат на Методи Андреев от днеска, той казва – от Москва Вашият бивш колега Георги Първанов и Корнелия Нинова, която е лидер на вашата партия, доказват, че партиите им не са български, твърди Методи Андреев. Преди малко дойде новината, че АБВ в лицето на Георги Първанов и „Единна Русия” на Владимир Путин са подписали съвместна декларация за взаимодействие помежду си. Това добра новина ли е за Вас?
- Аз не бих я определял като добра или лоша. Всяка партия има право да има международни контакти. Колкото повече български партии имат контакти и на Запад, и на Изток, е добре. Изолационизмът по отношение особено на страна като Русия е доста грешна политика. И аз смятам, че не бива по никакъв начин да попадаме в идеологическите клишета в русофобията, когато определяме отношенията си с една страна или партии, които са от политическата система на тази страна.
Иначе що се отнася до това дали за Путин е добра новина – аз смятам, че и за него не е добра новина „Брекзита“.
- Защо?
- Защото Русия присъства доста стабилно на европейския пазар.
- В момента страда от доста сериозни санкции Русия.
- Газта нали си върви и в обратна посока еврата влизат. И колкото по-единен и пазарът, колкото по-развита е неговата икономика, колкото повече има интегрирана индустрия, толкова повече този, които доставя горивата, въглеводородите – апропо не става въпрос само за газта, става въпрос и за нефта, същото е и за въглищата, същото е и за стоманата, толкова повече печели.
- Това означава ли, че Вие подкрепяте Корнелия Нинова, лидера на БСП, която от Москва заяви, че трябва да бъдат прекратени санкциите на ЕС срещу Русия?
- Това е трайна позиция за последната година и половина за нашата партия. Знаете, че няколко пъти аз лично съм внасял това решение, защото смятам, че санкциите са контрапродуктивни, смятам, че те вредят и на ЕС, и на Русия, на отношенията между България и Русия – наскоро излезе информация, че само преките загуби са около 400 млн. за България. В същото време има едно голямо лицемерие в тези санкции. Забележете, няма санкции за космическата индустрия и американците продължават да изстрелват своите космически апарати с руски носители – там няма санкции. Така че обикновено се оказва, че санкциите са за такива като нас, които произвеждат мляко и сирене, чушки и домати.
- Колко време мина от конгреса?
- Месец и половина.
- Сега партията по Ваши наблюдения, Вие познавате много добре и апарата, и хората по места, и структурите, има ли действително разделение, след като Корнелия Нинова Ви победи на конгреса или лека-полека вървите към обединение? Какви са процесите в партията?
- В момента има едно стъписване в партията, има очакване.
- Не разделение, стъписване го наричате?
- Да. Има очакване, за да се видят стъпките на новото ръководство, доколко те са убедителни и доколко те са убедителни не толкова вътре в партията, а доколко те са убедителни да ангажират широка обществена подкрепа за нея. Мисля, че това е по-точната диагноза. Дано да се дължи и на летните месеци, защото обикновено политическият живот в летните месеци и малко позаспал, много се надявам, че в скоро време ще бъде определена датата за президентските избори. На последния Национален съвет в събота аз предложих и се прие ИБ и НС да възложат на групата максимално бързи избори – 23 октомври.
- 23 октомври – това е първата възможната дата. Защото проф.Михаил Константинов също предложи тази дата преди около месец.
- Има много причини за това, но трябва да се внесе решение в парламента, то да се приеме, за да може след това президентът да насрочи референдума. Тези избори ще бъдат достатъчно сложни и при всички случаи обхващат месец август . Знаете, че месец август след жътвата през юни и юли е времето, в което българите позабравят малко политическите послания.
- Последната седмица на август дали е удачна да кандидат-президентска кампания?
- Не, тя кампанията ще бъде 20 дни и ще бъде ориентирана в края на септември, но когато е ясна датата за изборите. Крайната дата е 13 ноември, защото е ясно, че ще има балотаж до 20 ноември, когато е конституционният таван на срока трябва да има една седмица за балотаж. Има редица причини – 60 дни са необходими за подготовка по действащия закон.
- Но няма кандидати, г-н Микив.
- Ще има, за тази работа кандидати се намират.
- Няма, засега само Жорж Ганчев.
- Аз зная за поне още трима-четирима.
- Кажете ги кои са.
- Не искам аз да ги обявявам в ефир.
- От листата на БСП ли?
- Не, на други партии.
- Това значи, че Вие знаете кандидата на ГЕРБ примерно?
Не. Става въпрос за по-малки партии, а ГЕРБ ще си го обявят, нека не го обявявам аз.
- Тези по-малки формации – леви или десни, ще излязат самостоятелно на изборите.
- Текат процеси на търсене на партньори, както в левицата, така и в десницата. Виждате патриотичните формации търсят общ път към президентските избори. Същото сигурно ще се случи и около други популярни кандидатури, те ще бъдат обявени за граждански, възможно е в левицата да има няколко кандидатури.
- Защо няколко в левицата? Няма ли да успеете да се консолидирате около една?
- Поне засега няма хоризонт на провеждане на такива разговори, поне аз не виждам.
- Корнелия Нинова и Георги Първанов като са в Москва може да си говорят за това?
- Може да са си говорили, аз не знам. Ще трябва тях да питате. БСП Лява България, която е в основата на левицата би трябвало да стане гръбнакът, около който да се събере лявото.
- Тоест БСП да определи личността или личността да бъде продукт на някакви консултации?
- Не. Най-важното е да има политическа платформа. Този кандидат-президент примерно държи ли на парламентарната република или предпочита президентска република.
- Този въпрос е решен с Конституцията.
- Той е решен, но има политически партии, които го поставят отново. Поне две се сещам.
- Ние сме колеги с Вас и знаем, че без ВНС това не може да стане.
- Да, но нали си представяте, ако изберем президент, които започне да отстоява тази позиция. Че това би било в разрез с разбирането за Конституционната уредба днес и не е приемливо да подкрепяме и да издигаме човек, който иска да променя парламентарната република към президентска. Или социалната държава – къде ще бъде тя, какво място ще има в платформата на този президент, за когото аз трябва да гласувам.
- Социалната държава какво зависи от президента?
- Много зависи. Ето, например, Плевнелиев като един типичен десен президент наложи вето на бюджета. Много зависи – с правото му на вето, с посланията, които отправя, с исканията до Конституционния съд – дали защитава правата на гражданите или е президент, който се ангажира повече с бизнеса и корпорациите.
- Вашата прогноза обаче – Вие сте толкова отдавна в политиката, познавате и толкова много хора в лявото и центристко пространство, имате ли чувството, че ще се намери един човек, който може да обедини всички ваши настоящи и бивши колеги от БСП. Защото всички тези движения и партии все пак са функции на БСП. Те не са на дясното. Нали така?
- Страхувам се, не искам да го потвърждавам това, защото има голяма чувствителност към силната БСП. Спомняте си 2014 г., когато станах председател, тогава на Бузлуджа лозунгът беше „Силна БСП – единна левица”. Смятам, че това трябва да бъде целта. Много е трудна за постигане, смятам, че ще бъде трудно и на тези президентски избори.
- 1 август добра дата ли е за издигане на кандидатурата на БСП?
- Всяка дата е добра. По-добре е да има консолидация около нея вътре в партията и при евентуалните партньори. Още не е започнал процесът по номинациите, тепърва предстои.
- Нали ще има преди това референдум?
- Това допитване има по-скоро социологически характер, то няма да определи. Името, за което Вие питате, ще излезе от конференциите на партията, както е по устав.
- Така е, но ако примерно в това допитване повечето ваши съпартийци кажат ние искаме обединена кандидатура на всички леви формации, която да се изправи срещу дясното.
- Те могат да кажат, че го искат, но пак Ви казвам – това е доста трудно за постигане. Аз лично прогнозирам няколко кандидатури в ляво, въпреки говоренето, въпреки желанието на левия избирател да има обединение. Това не е толкова просто и е въпрос на политическо умение от тези, които водят разговорите.
- Новото ръководство на БСП как се отнася към Вас?
- Поздравяваме се
- Къде – в парламента или на „Позитано”?
- Където се срещнем.
- Поздравявате се с радост или тъга?
- Е, такива разсичания не съм правил. Нормално разговаряме.
- Няма ли искреност в отношенията между Вас и тях?
- Вижте, това е въпрос, който тепърва времето ще покаже.
- Изчаквате.
- Смятам, че времето е това, което показва, че не всичко що блести, е злато понякога.
- Така е. Помните ли каква беше Вашата първа мисъл или по-скоро коментар, когато видяхте вашите колеги пред паметника на Тодор Живков? Какво си помислихте Вие?
- Всъщност си помислих, че има поне две решения – едно на БКП, едно на БСП, които още не са отменени и един такъв акт може да създаде проблеми. Това си помислих.
- Но подкрепихте…
- Аз бях като част от парламентарната група там, аз участвах.
- Подозирахте ли, че ще има такава мощна реакция от страна на ваши колеги, дясномислещи политици най-вече?
- Имах някакво усещане в тази посока.
- Радвате ли се, че няколко процента спечели БСП след конгреса – според социологическите проучвания качи 2-3 процента?
- Този процес върви от началото на годината. Особеното при последните изследвания е, че всички вдигат – очевидно е, че вече замириса на избори и това се отразява на всички. Процесът от началото на годината, ако направите сравнение на всички социологически агенции, БСП имаше постоянен ръст, за разлика от ГЕРБ, който имаше спад, а сега в последното проучване и те имат лек ръст. Тоест – всички вдигат по малко, БСП – повече. Това е добре.
- С едно изречение да ми кажете – справедливо ли е решението на арбитража по отношение на АЕЦ Белене и тези пари , които ние трябва да платим на руснаците?
- Какъвто и отговор да ви дам, решението е решение. Оттук насетне, обикновено всеки, който има да плаща, го приема като несправедливо, но е решение – България дължи тези средства и правителството е на ход.
- Чувствате ли вина Вие и БСП за това решение?
- Категорично не чувствам, още повече, че знаете нашата ясна позиция за АЕЦ Белене – можеше да се превърна в бъдеще българската ядрена енергетика, а не във финансова тежест за НЕК, но за съжаление тези въпроси нямаше воля да се решават през годините от определени правителства, нямам предвид правителствата, в които ние участвахме.