Безпрецедентната непрозрачност, неоправданото бързане и натискът, с които управляващите прокараха промените по отношение на пенсионната система, показват че управленският стил и коалиционната култура на ГЕРБ не са еволюирали. Такова мнение сподели в своя Фейсбук профил председателят на БСП Михаил Миков в коментар на т.нар. „пенсионна реформа”. Според лидера на социалистите партията мандатоносител практикува управление, което има фасада, но и неофициална страна, управление, което е излъгало надеждите на онези, които са били подведени с обещания за прозрачност, управление, за което е важна властта. Предлагаме на Вашето внимание пълния текст на коментара:
“Повече от десетина дни основна тема за всички нас е онова, което някои наричат претенциозно „пенсионна реформа”, а за други е една доста добре обмислена финансова операция в частен интерес. Аргументите „за” и „против” вида, в който ГЕРБ и ДПС приеха Закон за бюджета на Националния осигурителен институт, още са актуални.
Засега няма да коментирам защо това решение е неправилно. За мен тази дискусия тепърва предстои и в нейния ход ще се определи достатъчно ясно кой как вижда това законодателно решение. Дори някой някога да е допускал, че предколедната суматоха от няколко дни е достатъчен параван за взимането на толкова важно решение по толкова абсурдно непрозрачен начин, мисля, че се е объркал. Иска ми се обаче да споделя с вас някои много важни неща, които ми направиха впечатление покрай всичко това. На първо място това е безпрецедентната непрозрачност на т. нар. „пенсионна реформа” и с нищо непродиктуваното бързане и натиск това да се случи на всяка цена. Мисля, че този стил на действие на правителството на ГЕРБ не е бил засегнат от еволюционните процеси през последните години. Всички помним как предишното правителство на ГЕРБ взимаше решенията си и по всичко личи, че в това отношение промяна няма да има.
Еволюцията е заобиколила и онази част от механизмите за взимане на решения в управляващите, които се отнасят до тяхната коалиционна култура. И преди, и сега ГЕРБ управлява, като сключва непрозрачни парламентарни сделки с различни партии или пък стимулира процесите на роене в тях, за да ги контролира по-добре. ГЕРБ практикува управление, което има своя фасада, но има и своя неофициална страна. Ако не се получи с официалната, ще се получи с неофициалната коалиция, важното е ГЕРБ да управлява. Не е мястото тук да коментирам отношенията между коалиционните партньори в управлението, но все ми се струва, че имам право да коментирам излъганите надежди на всички онези, които бяха подведени, че управлението ще бъде прозрачно, ясно разписано и всички коалиционни договорки ще бъдат писмени и обществено известни и – най-важното – каквито и да са те, да са в съответствие с Основния закон. Това явно няма да се случи.
Къде е Президентът в цялата тази ситуация? Обединител на нацията, човек с интереси в пенсионното дело, които не са от вчера, радетел за прозрачност и правова държава, той сякаш остана малко встрани от процеса. Президентът, който налагаше вето върху актуализация на бюджета, само за да пречи на правителството, който публично заявяваше, че е необходимо да се спазва принципът за прозрачност и правова държава, сега изчерпа своята роля с едно вяло изявление, че вето няма да бъде налагано, макар и да не е съгласен с решението за пенсионните фондове. Това само доказва онова, което сме казвали десетки пъти – този Президент изпълнява правомощията си. Това е президент на неолиберализма и непрозрачността. Дали със своята пасивност Президентът целеше да угоди на Горанов, дали пък тя съвпадаше с вижданията му за развитие на пенсионните фондове – ще видим… Но едно е ясно – човек, който мери с двоен аршин, прокарва линии на разделение. Той не може да обединява.
Странно е обаче и друго – Президентът не наложи вето върху Закона за бюджета на Националния осигурителен институт, но функциите му в това отношение иззе не някой друг, а Борисов, който обяви, че законът може и да е приет, но няма да бъде прилаган, докато се постигне обществен консенсус по въпроса. Така беше въведен институтът на „премиерското вето”, по който изследователите на конституционното право тепърва ще се изказват. Тяхна ще е и задачата да изследват как това се съотнася с принципа за правовата държава. Всъщност, аз не разбирам как някой отговорен държавник може да си помисли, камо ли – да заяви публично, че един приет закон, дори един закон, приет по негово искане, няма да бъде прилаган. Това не решава премиерът, нито Президентът. Всички приети закони следва да се спазват, а онези, които са ги предложили и приели – да носят политическата и юридическата отговорност за това. Законите не са ли задължителни за всички, в т. ч. и за правителството? Ясно е обаче, „премиерското” вето в случая замества президентското. Друг е въпросът защо му е на едно правителство да инициира приемането на закони, които не възнамерява да спазва.
Този въпрос се поставя с още по-голяма острота и защото в последните дни няколко посланици у нас заявиха собствено мнение по иначе вътрешно държавния въпрос за съдебната реформа у нас. Тези посланици намират основание да коментират това като част от идеята България да се утвърждава като европейска правова държава. Добре би било, ако тези посланици действат последователно и заявят позиция и по въпроса за т. нар. „пенсионна реформа”, която видимо нарушава принципа Конституцията на България, но и общоевропейските ценности за правовата държава. Никой не може да спира действието на законите, защото Конституцията е над всичко. Поне така учат преподавателите по конституционно право у нас и в Европа…
Всичко това за мен е донякъде объркващо, но донякъде не е, защото сбъдва очаквания и доказва допускания, които има цялото ни общество. Нищо в модела на управление на ГЕРБ не се е променило към по-добро.
Задават се избори. Достатъчно е само да си даваме сметка за реалността около нас и да анализираме.”