Литургия в памет на Антим I ще се отслужи на 29 ноември от 12:00 часа в храма „Св. Константин и Елена” в гр. Одрин
„На 1-ви декември се навършват 127 години от смъртта на Антим I-ви, един от хората, които цял живот са давали, а не са взимали от България – един от тези, които правят всички нас горди, че сме българи”, пише във Фейсбук председателят на левицата Михаил Миков. Във връзка с това той призовава всички, които имат възможност, да отидат, за да почетат заедно светлата памет на Антим I на 29 ноември 2015 г. в църквата “Св. Константин и Елена”, в гр. Одрин от 12:00 часа.
Миков заявява, че Антим I-ви е бил човек с вяра, с кауза, с достойнство и воля да ги отстоява. „Такива хора – с идеали и непоколебимост – изградиха България след Освобождението и дадоха перспективата за нейното развитие. От тях следва да се учим всички, всеки ден, защото от обикновените случки на ежедневието започват великите дела, които помни историята ни”, пише още лидер.
Пълният текст на призива:
Приятели!
На 1-ви декември се навършват 127 години от смъртта на Атанас Михайлов Чалъков, известен повече с църковното си име Антим I-ви. Антим I-ви е от хората, които цял живот са давали, а не са взимали от България – един от тези, които правят всички нас горди, че сме българи. Които вдъхват живот на чувството за патриотизъм, особено във времената, в които поводите за това чувство не са толкова много.
Идната неделя, 29.11.2015 г., в гр. Одрин, в църквата “Св. Константин и Елена” от 12:00 часа ще се отслужи литургия в негова памет. Приканвам всички, които имат възможност, да отидем заедно, да запалим свещ, да почетем светлата памет на дядо Антим I и да се замислим и да се помолим за бъдещето на България!
Кой е Антим I-ви? Виден политик и общественик. Борец за независимостта на Българската църква и за засилване на ролята й като обединител на народа. Борец за независимостта на Българската държава. Председател на Учредителното и на Първото Велико народно събрание. Голям родолюбец. Но преди всичко – човек, чиято скромност не съответства изцяло на днешната представа за неговата обществена значимост.
Като видински митрополит Антим е човекът, който през 1968 г. отхвърля църковното подчинение на Цариградската патриаршия и повежда борба за независима българска църква. Тази борба се увенчава с успех и на 20 февруари 1870 г., въпреки съпротивата на Вселенската патриаршия, излиза султанският ферман за учредяването на Българската екзархия. Това е духовна и политическа победа, която предопределя пътя ни към Освобождението.
И Антим е активен участник в извървяването на този път. Историята пази данни за негови срещи с Христо Ботев, с участниците в Априлското въстание и други революционери, на които активно помага и материално, и с напътствията си и които активно закриля политически пред Високата порта, но и пред представителите на други държави, които не са заинтересувани от политическото възраждане на България.
В писмо до руския император Александър II-ри, екзарх Антим I-ви описва тежкото положение на българския народ и моли царя да се застъпи за България. Прочитайки го, Александър II-ри се просълзил и написал на него “Да се освободи България!”.
Активното участие на Антим в националноосвободителното движение води до неговото осъждане на смърт през 1877 г., а впоследствие – замяната на тази присъда със заточение.
След Освобождението Екзарх Антим взема дейно участие в изграждането на новата българска държава. Важна е ролята му за изработването и приемането на Търновската конституция. През април 1879 г. той председателствува Учредителното народно събрание, а впоследствие – и Първото Велико народно събрание в Търново. Избран е и за председател на Първото обикновено народно събрание, но се отказва.
Каузата за националното единство продължава да вълнува Екзарх Антим I-ви и след 1878 г. Той организира събирането на подписка срещу Берлинския договор и разпокъсването на България.
Включва се активно и в комитетите “Единство”, подкрепя и дава голяма материална помощ на Кресненско-Разложкото въстание. Антим I е и българинът, положил първия камък на паметника на Шипка. На 14 ноември 1885 г., през Сръбско-българската война, Антим I-ви отказва да остави съгражданите си и да напусне обсадения Видин с думите “Трупът нa пастира трябва дa бъде тaм, дето пaдa нaрод и войскa.”
Такъв човек е бил Антим I-ви. Човек с вяра, човек с кауза. Човек с достойнство и воля да отстоява тази вяра и тази кауза. Такива хора – с идеали и непоколебимост – изградиха България след Освобождението и дадоха перспективата за нейното развитие. От тях следва да се учим всички, всеки ден, защото от обикновените случки на ежедневието започват великите дела, които помни историята ни.