„Вазовият глас още е нужен, защото и днес „Човекът словесни паднал е до скота”! Нека чуем народния поет, защото неговите думи събуждат нашата гордост, опресняват родовата ни памет и ни предупреждават за опасностите по пътя към националното равновесие и благоденствие”. Това заяви председателят на БСП Михаил Миков по случай 165-та годишнина от рождението на великия български будител, книжовник и обществен деец.
„Вазов е на мястото си, когато трябва да възпее забравените още преди да са изтрити синилата от бича подвизи на опълченците, на пост е и когато трябва да обърне внимание, че не за социалната нищета и моралния упадък на своите наследници са дали те живота си. Да припомни, че тяхната саможертва е била за свободен, достоен, и благоденствен живот на идните поколения, които не заслужават безразличното и несолидарно отношение на своите управници и успели съграждани”, отбелязва още лидерът на социалистите.
Предлагаме на Вашето внимание пълния текст на обръщението на председателя на БСП:
Скъпи сънародници,
Днес отбелязваме 165 години от рождението на великия Иван Вазов – патриархът на българската литература. От будител, поет, писател до учител, публицист и книжовник, просветен министър и народен представител – малко са видните българи, оставили толкова дълбока следа в историята на своята родина, започнала в борбите за българското Възраждане и Освобождение и продължила в годините на националния, обществено-политическия и културния строеж на свободна и независима България. Следа, съхранила за бъдещите поколения родовата памет за мъката и съпротивата на цял един народ под страшно иго, увековечила победите и пораженията на неговите герои – поробени, немили-недраги по чужди земи или свободни на своята, възпяла с преклонение красотите и величието на Отечеството, завещала на всяко българче любовта към всичко мило и родно, което да тачи и за което да милее, като син на земя прекрасна и на юнашко племе.
Вазов е не само летописец на пробуждането и надигането на един народ, пораснал бързо „на няколко века” в отговор на предизвикателствата на своето време и до висотата на своите стремежи. Вазов се превръща в будната съвест на една млада нация, открила нова глава във вековната история на стар народ – едновременно окрилена от неговото славно минало, но и носеща на плещите си тежката отговорност да възстанови и надгражда неговото наследство. Вазов е на мястото си, когато трябва да възпее забравените още преди да са изтрити синилата от бича подвизи на опълченците, на пост е и когато трябва да обърне внимание, че не за социалната нищета и моралния упадък на своите наследници са дали те живота си. Да припомни, че тяхната саможертва е била за свободен, достоен, и благоденствен живот на идните поколения, които не заслужават безразличното и несолидарно отношение на своите управници и успели съграждани.
Вазовият глас още е нужен, защото и днес „Човекът словесни паднал е до скота”! И днес „той моли и стене – вий, мъдри велможи, от нази гоени… На миг напуснете там вашто тържище на шум и на фрази, богато платени – Елате ни вижте… Вий, дето в покой и в палати стоите, към нас приближете – вий, славни, вий, сити! Зърнете през нашто изгнило плетище… Елате ни вижте!”
Уважаеми съвременници, нека чуем народния поет! Неговите думи събуждат нашата гордост, опресняват родовата ни памет и ни предупреждават за опасностите по пътя към националното равновесие и благоденствие.