“Силната държава не е едноличната власт на някого. Силна е справедливата, правовата държава, в която всеки уважава закона и правата на другите, в която всеки се отнася грижливо и към собствените си задължения. Всеки служител в администрацията и в съдебната система е призован за спазването на закона постоянно. Ефективността на контрола не е на нужното ниво. Това води и до по-общо усещане за недоверие в закона, което пък прави държавата по-слаба”. Това заяви председателят на БСП Михаил Миков в интервю за “Дневник”.
Ще подкрепите ли разследване на незаконното икономическо влияние и корупционните сделки на Делян Пеевски, Ахмед Доган и ДПС за последните 20 години?
- Ще подкрепя разследване на всяко престъпление, разбира се. Но така зададен, въпросът създава впечатлението, че това е единствената посока, по която следва да се проверява. А за периода, за който ме питате – 20 години назад – аз мога да Ви върна назад – към управлението на ОДС и начина, по който се приватизира индустрията.
Хубаво е да не забравяме и управлението на ГЕРБ, при което се случиха много странни неща с остатъчния държавен дял от ЕРП-тата, в митницата, а и в самата държава. Нали у Вас не е останало усещането, че обществените поръчки в полза на дружествата около Делян Пеевски и ДПС са станали, въпреки волята на Борисов и Цветанов? Аз по-скоро мисля точно обратното – че икономическият възход на дружествата, за които ме питате, беше стимулиран от правителството на ГЕРБ. Защо и как е ставало това – разбира се, хубаво е да се знае. И ако някой някога е престъпвал закона, то той следва да понесе и съответната отговорност за това.
Важно е да изясним ролята на БСП в последните 15-20 години, тъй като партията непрестанно получава закачливи въпроси за едно или друго случило се в държавата ни. Но БСП не е управлявала самостоятелно през тези години. Тя е била в опозиция или в коалиция с други партии. Разликите в самостоятелно и коалиционно управление са огромни. БСП носи отговорността си, когато е била част от управлението, но тази отговорност е споделена и това не бива да бъде подминавано с лека ръка. А ГЕРБ и ОДС управляваха самостоятелно.
Подкрепяте ли тезата, че за да се ограничи зависимостта на институциите от Пеевски и Доган, ДПС трябва да остане извън следващото управление?
- Не е демократично да се отрича правото на която и да е партия, която се явява на избори, да може да управлява, ако конфигурацията след изборите позволява това. Ние, от “БСП лява България”, продължаваме да си даваме сметка за това, че живеем в условията на парламентарна и многопартийна демокрация, при която подобни твърдения не бива да се толерират. Те са по-подходящи за политиците у нас с по-непосредствени възгледи за живота.
Обаче, ако поставим въпроса по-правилно – харесваме ли политиката на ДПС – ще стигнем до друг отговор. Това е либерална партия. Следователно, ние, като представител на автентичното ляво в България, не можем да нямаме с тях съществени различия по някои основни въпроси – напр. за прогресивния данък, който ние искаме да въведем, а те желаят да запазят плоския данък.
Трета тема е дали споделяме начина, по който ДПС прави политика? И тук нещата не са еднозначни, ние видяхме как в рамките на 42-рото Народно събрание се оформи коалицията между ДПС и ГЕРБ, въпреки че ДПС се бяха обявили в подкрепа на правителството на Пламен Орешарски. На какви принципи беше построена тази коалиция, аз няма как да знам, но видяхме координирани действия по отношение на темата с КТБ и банковата ваканция, актуализацията на бюджета и редица други повече или по-малко контроверсни теми. Но в крайна сметка всеки върши нещата така, както ги разбира, а хората на изборите дават оценка на това дали харесват, или не, едно поведение.
Подкрепяте ли идеята КТБ да бъде спасена на всяка цена с около 5 млрд. лева пари на данъкоплатците?
- Подкрепям идеята да се спазва законът. Законът съдържа достатъчно ясна уредба как следва да процедира Централната банка в случай, че търговска банка преустанови възможността си да изпълнява ликвидни и изискуеми задължения. По-важно е, че законът предвижда достатъчно ясно и за какво трябва да следи и контролира БНБ, за да не стигат търговските банки до състояние, в което изпитват видими затруднения да изпълняват ликвидните си изискуеми задължения.
От моя гледна точка проблемът с КТБ е колкото в неадекватните мерки на БНБ от началото на лятото досега, толкова и в начина, по който БНБ е вършила надзорните си функции за дълъг период от време преди това. Проблемът, разбира се, се задълбочи от непремерените действия на всички онези, които с действията си от онзи период поставиха на карта стабилността на цялата банкова система, за да обслужат нечии егоистични интереси.
Ние не изключваме възможността КТБ да продължи дейността си. Това означава БНБ най-сетне да спре да дава неясни сигнали и да каже какво е имуществото, какви са активите на КТБ. Може да се окаже и че те са повече от задълженията, чийто размер вече приблизително е известен. Но виждате, че вече повече от три месеца ние не разполагаме с нищо конкретно – всичко е приблизително, всичко е “по всяка вероятност”.
Дори и за 5-те милиарда, за които ме питате, не ми е ясно как сте стигнали до тази стойност. Опасно лесно започнахме да боравим с милиардите напоследък, което все пак по-скоро идва да покаже, че държавните финанси не са в такова лошо състояние, в което се опитва да ги представи ГЕРБ.
Ако пък се окаже, че КТБ е в несъстоятелност, очаквам БНБ да отнеме лиценза й и да се пристъпи към заплащане на гарантираните влогове и – което е особено важно – запазване на имуществото й и разпродаването му на пазарни цени и при висок стандарт на прозрачност. Защото не толкова задълженията, колкото активите на КТБ са всъщност интересни и важни за обществото оттук насетне.
Независимо, че г-н Плевнелиев отказва да предостави достъп на обществото до стенограмите от консултациите на партиите по този въпрос, които се проведоха при него, аз продължавам да считам, че това е важно. За да се успокои напрежението в обществото по темата, е нужно да се видят позициите на партиите. Считам, че е справедливо за всички този акт да бъде извършен преди 5 октомври., защото от съдържанието на стенограмите някои хора могат да преценят как да упражнят правото си на глас. И въобще – кого пази президентът, като отказва този достъп?
Подкрепяте ли и влизането на България в Банковия съюз на ЕС и еврозоната?
- Да – за банковия съюз. За Еврозоната – влизането там следва да се прецени много внимателно. Както преждевременното, така и закъснялото присъединяване към Еврозоната, може да донесе негативни последици за една държава. Затова е важен изборът на най-верния момент, в който икономиката на страната е достатъчно подготвена, в който социалните отношения и степента на социална закрила са на необходимото ниво, за да не понесат отново хората тежестта от подобно важно решение.
Подкрепяте ли идеята да бъдат публикувани всички документи по двата големи енергийни проекта – “Южен поток” и “Уестингхаус”, независимо от търговската тайна?
- Аз не знам какви са тези документи, за да мога да отговоря еднозначно. Но мисля, че нещата, свързани най-малкото с проекта “Южен поток”, са достатъчно ясни за онези, които са имали интерес към темата. Онова, което остана недостатъчно изяснено, сякаш е защо се появиха и кое мотивира гласове срещу осъществяването на проекта “Южен поток”. Може би трябва да бъдат попитани и тези хора – подкрепят ли идеята да разкрият мотивите си за тяхната съпротива срещу “Южен поток”.
В крайна сметка, хубаво е да си кажем и това, че енергийната независимост на страната е пряко свързана с националната сигурност. Затова изискването за пълна прозрачност не бива априори да се превръща в абсолют, за да не ни изиграе лоша шега. Няма разумна държава на света, която да разкрива изцяло информацията за стратегическите си енергийни проекти, просто защото една или друга неправителствена организация е поискала това.
Подкрепяте ли идеята, вместо в “Южен поток” и нов реактор на АЕЦ Козлодуй от “Уестингхаус”, България да инвестира същата сума – 10 млрд. евро, в образование, здравеопазване и енергийна ефективност? Или ако предлагате друга сфера?
- Заблуда е, че в “Южен поток” ще инвестира държавата. Инвеститор е дружество, в което участие има България. Само от ДДС-то от реализирането на проекта обаче в държавния бюджет ще влязат постъпления от повече от 1,4 млрд. лева. Отделно, при експлоатацията на газопровода ежегодно ще има приходи за държавата в значителен размер от транзитните такси. Да не говорим за транзитните такси и икономическото оживление, за десетките хиляди работни места и т. н.
Мисля, че е далеч по-разумно така акумулираните значителни средства да се вложат в образование, начинание и енергийна ефективност. Така страната ни ще има всичко, за което питате – и енергийната независимост на страната ще се увеличи, и ще има средства за социална политика, за здравеопазване, култура, строителство.
Подкрепяте ли налагането на строги санкции срещу Русия, в рамките на санкции от страна на ЕС, или настоявате България да наложи вето?
- Ние сме изразили позицията си по този въпрос достатъчно ясно и категорично в предизборната си платформа. Националният интерес на България не е съвместим със санкциите срещу Русия. Има несправедливост в цялата работа – има европейски държави, които се обявяват срещу “Южен поток”, без да дават правни аргументи за това, но не предлагат и адекватни компенсации за страна ни. Има държави, които са за по-строги санкции срещу Русия, но самите те най-често въобще не са засегнати от тези санкции – нито икономически, нито емоционално. И тези държави искат, но не държат сметка за интересите на държави като България, които не желаят такива санкции. Въобще крайно време е да спрем да се срамуваме да отстояваме националните си интереси по-категорично. Решенията на ЕС са баланс между интересите на държавите членки. “БСП лява България” настоява България да не подкрепя нови санкции срещу Русия.
Ще подкрепите ли постоянното присъствие на войски на НАТО на българска територия, във връзка гарантиране на сигурността на страната?
- Във връзка с коя точно заплаха се налага гарантирането на сигурността на България от чужди сили? Или питате за разполагането на натовски войски на наша територия и за наша сметка по принцип? Защото, като страна-членка на НАТО, ние имаме определени права и задължения, които трябва да спазваме и от които можем да се възползваме, ако е необходимо. Аз не мисля, че в момента има ситуация, която да оправдае постоянно присъствие на чужда войска на българска територия, за да ни гарантира сигурността. Затова и няма да отговоря положително на така зададения въпрос.
Какви мерки трябва да предприема България във връзка с войната за нов Халифат в Близкия Изток и с разпростирането на радикалния ислям в посока нашата територия?
- България е страна-членка на ООН, на ЕС и на НАТО. Намирам, че преди поне тези организации да вземат официална позиция по този въпрос, всяко мнение по посока на ангажиране на официалната позиция на страната ще е опасно за сигурността й. Виждам, че сте написали “Халифат” с главна буква. За Вас това аморфно образование сякаш се асоциира с някаква държавност. Аз по-скоро бих се присъединил към определението в Резолюция 2170 (2014) на Съвета за сигурност, която определя организацията като “екстремистка група”.
Пак казвам, според нас не бива да се избързва с каквито и да е крайни позиции по този въпрос. Ясно е, че се противопоставяме на всяка проява на тероризъм, каквито наблюдаваме в Близкия Изток напоследък. Но също така е ясно, че по този сложен въпрос България не бива да бъде крайна. Само с координирани и внимателно претеглени, но решителни действия, заедно с нашите партньори можем да се противопоставим на религиозния екстремизъм.
Споделяте ли мнението, че дефлацията е най-сериозният макроикономически проблем и какво ще предприемете в тази връзка?
- Споделям мнението, че дефлацията може да бъде сериозен проблем също толкова, колкото и инфлацията, или пък колкото самоцелното поддържане на ниски бюджетни дефицити за сметка на хората, което наблюдавахме при управлението на ГЕРБ. Всъщност, един от макроикономическите проблеми, които не бива да подценяваме, може да се окаже и недостатъчно добрият финансов министър, както показва историята ни.
Но, за да отговоря на въпроса Ви, все пак, мисля, че има буфери по отношение на нивата на бюджетния дефицит, има и други икономически лостове, които могат да се използват, за да генерират здравословни импулси на инфлация и оживление на потреблението. Ако имаме смелостта да боравим с тях правилно, няма да изпаднем в стагнацията на икономиката от времето на Дянков. Не виждам смисъл дефицитът да се държи по-нисък, отколкото е в скандинавските страни, ако това е вредно за икономиката. Максималните размери на дефицита са сложени, за да може този финансов инструмент да се използва според нуждите на икономиката на всяка отделна държава. И престараването, което за някои се разбираше като “ние сме отличниците на Европа”, даде резултат, който ни превърна в най-бедните отличници на Европа.
Ще закривате ли университети, училища и болници?
- Едва ли щяхте да ми поставите въпроса за закриването на университети и училища, ако не бе толкова ниско нивото на раждаемост, а това пряко е свързано с начина на живот на населението. Ролята на политиците е да предоставят възможност гражданите да осигурят по-добро бъдеще за себе си и децата си. Такава е политиката на “БСП лява България” – насочена към хората, затова и нивата на раждаемост в периода 2005-2009 бяха рекордно високи, при управлението на ГЕРБ спаднаха драстично, за да се увеличат отново – за пръв път след 5 години на спад при управлението ни от последната година.
Нямаме план, който предвижда закриването на университети, училища и болници. Факт е, че у нас има нужда от по-дългосрочна стратегия в областта на образованието и здравеопазването. Решението в тези области виждаме като резултат от национално съгласие, защото една цялостна реформа, за да даде желания резултат, има нужда да се реализира за период от време, който е по-дълъг от 4 години. И ако в резултат на така проведената реформа, продукт на такова национално съгласие, се стигне до оптимизиране на броя, да кажем – на университетите, то това ще е, защото това изисква националният интерес, а не защото това иска БСП лява България.
С кои партии може да се коалирате и с кои твърдо не бихте управлявали заедно?
- Според резултатите от изборите можем да се коалираме с всяка парламентарно представена партия или коалиция. Стига, разбира се, да имаме ясно и недвусмислено писмено споразумение за всички съществени политики и приоритети. Стига, също така, те да са съобразени с нашите предизборни ангажименти, с принципите на политиката на “БСП лява България”. Ако всичко това е налице, ще имаме и по-ясно разпределение на отговорностите между коалиционните партньори, ще са ясни техните ангажименти и задължения в управлението.