Председателят на Народното събрание Михаил Миков изнесе лекция за началото на българския парламентаризъм и приемането на Търновската конституция пред ученици от Гимназията с преподаване на чужди езици „Йордан Радичков” във Видин. Срещата мина при изключителен интерес в препълнената зала на евроклуба на елитното училище. В 30-минутния урок Миков изнесе малко известни факти за работата на Учредителното събрание и създаването на третата българска държава, направи паралели за 135-годишната връзка в държавността от Княжество България до днешната Република България, говори за смисъла на институциите и доверието в тях, правата на гражданите и доколко те се знаят и отстояват.
Лекцията предизвика оживен дебат, който надхвърли предварително определеното време, и Миков отговаря на актуални политически въпроси повече от 45 минути. Първият въпрос бе за кворума в парламента и защо за отсъстващите народни представители няма последствия, докато учениците ги изключват за 15 неизвинени отсъствия.
„Изключването от парламента става на избори – отговори председателят на Народното събрание. – Днес има многопартийна, плуралистична политическа система и когато видите, че някой не ходи много редовно в час, на следващите избори го изключвате. Ако искате. Ако смятате, че той добре представлява вашите интереси, пак го подкрепяте. Имате право на избор. Сега се чуват гласове за връщане на императивния мандат, който съществуваше преди 10 ноември. Представете си в райони, в които една политическа сила има доминиращо значение, особено ако е управляваща, как много лесно би могла да организира подписки, митинги и да изключи представителите на опозицията, които по някакъв начин вътре в парламента създават проблеми на управляващите. Аз не смятам, че трябва да се връщаме към императивния мандат.”
Миков обясни, че 42-рото Народно събрание е започнало да публикува в интернет отсъствията, за да станат публични и да бъдат достояние на гражданите, които дават мандата на избори.
Младите хора се интересуваха и от държавните субсидии за партиите и се съгласиха, че този вариант на официално финансиране е по-добър от възможността за купуване на политическо влияние чрез дарения от едрия бизнеса, което е и причината въпросът за субсидиите да е решен по аналогичен начин в повечето европейски страни.
На питане дали е възможно постигане на консенсус и обединение между политическите сили, председателят на парламента отговори: „В крайна сметка смисълът на демокрацията е в различието. Партиите, които на изборите получават мнозинство, с което да изберат правителство, определят политиката и носят отговорността за управленските решения чрез законите, пряката дейност на изпълнителната власт, чрез бюджета.”
Сред останалите дискутирани теми бяха мерките за развитие на Северозападна България, създаването на филиал на ВУЗ във Видин, тръгването на влакове по Дунав мост 2, ученическите стипендии и ремонтите на училищата, демографския проблем във Видинска област.
След края на срещата участниците написаха във фейсбук страницата на гимназията, че са били въодушевени да чуят подробности за историята на Търновската конституция и тогавашното държавно устройство именно от настоящия председател на парламента.
Ден по-рано Михаил Миков бе гост и на Природоматематическата гимназия във Видин и връчи почетни грамоти на ученици, участвали в обявения от Народното събрание конкурс за есе на тема „Екзарх Антим Първи – хранител на вярата и строител на държавността”.
На среща с ученици от горните класове председателят на парламента отговаря на техни въпроси, сред които най-дебатираният бе дали е необходима нова конституция или промени в настоящата и доколко тя гарантира правата на гражданите.
„Критерий за състоянието на конституцията е членството ни в Европейския съюз, т.е. ние станахме член на ЕС без много промени в действащата конституцията. Имаше няколко поправки, свързани със създаването на съдебен инспекторат, за продажбата на земя на чужденци. Никоя конституция сама по себе си не гарантира правата – тя ги прогласява, тя ги закрепва, тя ги урежда на най-високо равнище, но има и разпоредби, които могат пряко да се прилагат”, каза Миков.
Той коментира темите: парламентарна или президентска република; препоръките на Венецианската комисия за разширяване правата на малцинствата; дали гражданите да имат право на пряка конституционна жалба и др.
