„Славянската азбука е едно европейско достояние, благодарение на което будителите от епохата на Възраждането са създали условията днес Третата българска държава да бъде горд носител на делото на Кирил и Методий”, заяви Михаил Миков, който откри в Народното събрание изложбата „В началото бе Буквата”. Тя е посветена на 1150-годишнината от Великоморавската мисия на светите братя Кирил и Методий и е по повод Деня на народните будители – 1 ноември.
Макар будителството да има своите корени в нашето Възраждане и в национално-освободителните борби, началото е в българската азбука, подчерта председателят на парламента. Той отбеляза, че глаголицата е третият графичен знак в Европа, който разчупва гръко-латинската графична система и това е българско достояние, за което много често трябва да се сещаме.
По време на откриването на изложбата директорът на Кирило-Методиевския научен център към БАН Славия Бърлиева припомни, че целта на тази изложба е да се покаже идеята на светите братя Кирил и Методий за демократичността на духовната култура, която е най-мощният инструмент на една нация. „Великоморавската мисия нямаше да е факт, ако не беше създадена славянската азбука, която става основа за развитието на славянската графична система, както и за нейния апогей в кирилицата“, отбеляза Славия Бърлиева.
На 23 табла изложбата „В началото бе Буквата“ представя българската азбука в различните й проявления от 9 век до днес. Учените са акцентирали върху факта, че славянската азбука е третата европейска графична система след гръцката и латинската, и създава един от фундаментите на българската идентичност.
В експозицията е представено писмото на папа Йоан VІІІ от юни 880 г. до великоморавския княз Светополк, с което папата потвърждава архиепископския сан на Методий и ортодоксалността на неговите възгледи, което се съхранява в Секретния архив на Ватикана. Изборник от 1073 г., известен още като Светославов изборник или Симеонов сборник, който се пази в Държавния исторически музей на Москва, както и преписът на „История славянобългарска” на монах Никифор от 1772 г. са сред документите, включени в изложбата.