В Улм, германската провинция Баден – Вюртемберг, започна Първата конференция на парламентаристите от дунавските държави. Във форума участва председателят на Народното събрание Михаил Миков.
Парламентаристите от държавите от Дунавския регион обсъждат приноса на парламентите за дунавското сътрудничество и перспективите за разширяването му.
Конференцията откри председателят на парламента на провинция Баден-Вюртемберг Гуидо Волф. Дунавските държави са тясно свързани помежду си от синята лента на Дунава и от установените културни и исторически връзки между нашите страни, заяви той при откриването на конференцията.
Със стратегията на ЕС за Дунавския регион от 2011 г. нашата съвместна работа получи нов импулс, който трябва да продължи да се засилва чрез активното съдействие на регионалните и националните парламенти, отбеляза Гуидо Волф. Той посочи, че избраните народни представители са тези, които най-добре могат да реализират желанията на гражданите от Дунавския регион, в тясно взаимодействие с правителствата. Затова съм щастлив да ви посрещна на Първата конференция на парламентаристите от дунавските държави, на която ще дадем ясен сигнал за важната роля на парламентите в рамките на съвместна работа на държавите от региона, подчерта още председателят на парламента на провинция Баден-Вюртемберг.
Министърът на Баден-Вюртемберг за Бундесрата, Европа и международните работи Петер Фридрих посочи целите и направи досегашна равносметка на Стратегията на ЕС за Дунавския регион. Генералният директор на ГД “Регионална политика” в Европейската комисия Валтер Дефа се спря на Стратегията на ЕС за Дунавския регион от гледна точка на Европейската комисия.
Стратегията на ЕС за Дунавския регион бе одобрена от Европейският съвет на 24 юни 2011 г. В рамките на стратегията е изготвен „План за действие”, който се основава на четири стълба и определя 11 приоритетни области:
- създаване на връзки за региона на река Дунав (подобряване на мобилността, насърчаване на по-широкото използване на енергията от възобновяеми източници и насърчаване на дейностите в областта на културата и туризма);
- опазване на околната среда в региона на река Дунав (възстановяване на качеството на водите, управление на рисковете за околната среда и опазване на биоразнообразието);
- постигане на благосъстояние в региона на река Дунав (развитие на научноизследователския капацитет, образованието и информационните технологии, подпомагане на конкурентоспособността на предприятията и инвестиране в уменията на хората);
- укрепване на региона на река Дунав (повишаване на институционалния капацитет и подобряване на сътрудничеството за справяне с организираната престъпност).
България е определена за съкоординатор по приоритетна област 3 „За насърчаване на дейностите в областта на културата и туризма” с Румъния, и за координатор, съвместно с Германия, по приоритетна област 11 „Сътрудничество за справяне с проблемите на сигурността и организираната престъпност”.
Дунавският макрорегион включва 14 държави, като 9 от тях са членки на ЕС.