11 април, Международният ден на политзатворниците и концлагеристите, бе отбелязан пред Паметника на Съпротивата във Видин от млади социалисти и ветерани, които поднесоха цветя и отдадоха почит пред паметта на лежалите и загиналите в лагерите на смъртта. На този ден през 1945 г. затворниците с бунт освобождават концентрационния лагер Бухенвалд и отбелязването му е обявено по инициатива на Международната федерация на борците от съпротивата, политзатворниците и пострадалите от фашизма.
Михаил Миков припомни пред присъстващите генезиса на лагерите на смъртта в Германия, българските им аналози и опасностите пред днешна България:
„Времето е такова, че трябва да припомним някои исторически събития, защото пак има гласове, които сякаш не си спомнят.
През 1927 г. в Германия се създава вестник „Der Angriff”, на български „Атака”. Негов главен редактор е Гьобелс, по-късно министър на пропагандата във фашисткото правителство, и тогава тази идеология, която приема, че хора могат да бъдат лишавани от право на свободно придвижване и въдворявани, става водеща политическа доктрина в Германия.
Всички знаят по-късно какво се случва с Дахау, Освиенцим, Бухенвалд. Оттам тази доктрина достига и до България. Тук тя е известна като Еникьой, Гонда вода и хилядите хора, които са вкарани в затвора заради политическите си убеждения.
Някои се опитват да забравят този период от историята на човечеството. Много е интересно сега, когато почитаме спасяването на българските евреи и се гордее българският народ, че са спасени живеещите на територията на България евреи, защо никой не погледне в каква обстановка се реализира Законът за защита на държавата в България. Мисля, че тази година за пръв път се спомена една дума за неспасените евреи от окупираните територии Македония и Беломорска Тракия, на които не е било издадено българско гражданство и които през дунавските пристанища са били закарани до лагерите на смъртта. Никой не споменава и дума по въпроса за циганите, защото тази човеконенавистна идеология е въвела въобще втората категория хора и освен евреите, това са били циганите, а даже и славянските народи.
Благодаря ви, че сте тук, защото времето е такова, че някои не искат да си спомнят, а някои отново започват да пропагандират човеконенавистни теории.
Германия през 1927 г. влиза в голямата криза, хората търсят упование и спасение в такъв тип крайни човеконенавистни идеи. Днес отново е модерен езикът на омразата. Различният е лесна мишена, когато хлябът не стига, „Триумфът на волята” е модерен политически слоган. Това е познато и не бива да бъде забравено. Защото евтиният популизъм и езикът на омразата не могат да подменят историята. Днес е ден да чуем тази учителка и да отворим очи и уши. Защото България също е в криза – икономическа, социална, духовна и политическа, криза на демокрацията и нейните институции. Младите хора смятат , че не трябва да се занимават с политика, но сигурно и младите германци в края на 20-те години на миналия век са смятали, че е достатъчно да се строят магистрали. Да, магистралите са останали, но огънят, който една такава идеология запали по целия свят, остави милиони жертви по петте континента.
Затова в такива дни, отдавайки почит към онези, които са били в концентрационните лагери, които са изгубили живота си в тях, ние трябва да си спомняме, че тези лагери на смъртта са продукт на съзнателно прокарвана политика. Смятам, че всички партии в България трябва добре да прочетат историята, когато пропагандират своите идеи, когато в името на политическия си интерес и на моментното харесване пропагандират идеи, които могат да запалят огън много по-голям от това, което България може да понесе.
Поклон пред всички тези българи, лежали по политечски причини в затворите и били в концентрационните лагери, почит и на онези, за които има един паметник срещу областната управа във Видин, само че този паметник никой не си позволи да оскверни, защото паметта е нещо, което трябва да се уважава.
Нека да помним, че винаги нещата се тръгвали от политическите идеи. Човеконенавистните политически идеи могат да доведат само до това – 12 млн. избити в лагерите на смъртта.”