Политическата фрагментация в България е много тежка и това пречи да се състави нормално редовно правителство, коментира Михаил Миков в ефира на БНР – Радио Видин. Председателят на 42-рото Народно събрание и бивш председател на БСП участва на последните парламентарни избори като кандидат за народен представител от политическото обединение „Левицата!“.
„Всичките опити да се състави правителство при такава фрагментация на Народното събрание, при 38 независими народни представители, ще бъдат само, за да има някакво правителство, което се нарича редовно. То няма да има сериозна политическа подкрепа. Няма да има зад себе си консолидирано политическо мнозинство, което да прокарва ясни, публични за гражданите политики. Нещо повече, то ще бъде изключително уязвимо от лобисти, от олигарси, от едри играчи“, заяви социалистът и добави:
„Смятам, че в момента се бави парламентарната процедура, връчването на мандатите, само и само да се стигне до заветния октомври, с надеждата, че тогава може би повече български граждани ще излязат да гласуват.“
По думите на Михаил Миков, сред причините за разслоението е насочването на политиката към бизнеса.
„Сега има сериозен сблъсък на бизнес групи, лични, персонални нападки. Появяват се и изчезват политически формации без идеологическа основа“.
Според него големият проблем не е от сега, а е възникнал преди 10, 12 години, когато „няма ляво, няма дясно, властта на всяка цена“ е станало верую на българските политици. В резултат на това, политиката е подменена от междуличностни атаки, битка за контрол върху европейските средства и бюджета, а интересите на гражданите остават встрани.
„Те пък отвърнаха по своему. Не излизат да гласуват и категорично показват, че тези номера, които им се продават като политика, а всъщност са обикновен бизнес, не могат да ги трогнат да излязат да гласуват.“
По повод разделението в ДПС, както и в Българската социалистическа партия, Миков коментира, че никой не е защитен от такъв тип процеси, те се част от демокрацията, но политическата основа, на която се развиват те остава неясна.
„Въпросът е за политическата основа, на която се случват тези разпри, доколкото тя не е много ясно артикулирана. Остава винаги впечатлението, че става въпрос за вътрешнопартийни битки за повече власт,“ посочи Михаил Миков.
Според него, формалният спор за председателството в БСП ще продължи да обезкървява партията.
„Решението, което беше взето – да не се провежда конгрес веднага, конгрес, който да оцени водената политика, който да оцени отговорността за състоянието на Българската социалистическа партия днес, а да се проведе някъде може би есента, особено сега, когато се задават и предсрочни избори, ще води до нови и нови вътрешнопартийни разправии, които все повече ще отслабват БСП и ще я водят около 4-те процента, което не ѝ дава шанс да бъде първостепенна политическа сила“.
Хората трудно възприемат и провъзгласилите се за нови политически формации, коментира също Михаил Миков. По думите му, изключително важно е дали тези формации могат да артикулират някаква достоверна нова политика, която да е в интерес на големи групи граждани и така да се спечели тяхното доверие, а не чрез социалните мрежи. Той посочи партия „Величие“ като пример за това колко несигурна е такава подкрепа и призова да се върне политическото в политиката:
„Десните да признаят, че са десни и да отстояват десни политики, левите ясно да заявят, че отстояват лява политика, която би трябвало да е в интерес на повече български граждани, с оглед социално-икономическата ситуация в България“.
Излъчването на правителство, избрано от парламента само по себе си нищо няма да реши, коментира смята Миков. За него големият въпрос е ще се промени ли политиката.
„Ще се промени ли политиката по отношение на участието във войната в Украйна? Ще се помени ли данъчната политика? Ще се промени ли вътрешната политика с оглед на тежката демографска ситуация в страната? Ще се промени ли вътрешната политика като друг подход на държавата към дебалансираното развитие, което особено засяга такъв регион като нашия, Северозападния, в частност и Видинския край? Ще се промени ли държавната политика като разбиране, че държавната собственост не е непременно нещо лошо, а частната трябва да получава постоянно бонуси, когато печалбите се облагат на ниско равнище?“.
Цялото интервю можете да чуете тук.
Автор: Анжела Каменова
Снимка: БНР – Радио Видин