Нинова разделя. Кой е съюзникът на БСП?
„Нищо не налагаше провеждането на извънредно заседание на конгреса. В дневния ред няма нищо спешно и извънредно. И бюджетът, и европредседателството са известни много отдавна, те можеше да се обсъждат на редовно заседание, което да се предхожда от сериозна дискусия“. Такова мнение изрази Михаил Миков пред в-к “Сега“. В интервюто той посочи, че решението на ръководството за заседанието е разделило пленума на Националния съвет на БСП и отбеляза създалото се усещане за наличие на други причини за свикването му. „Това породи в членовете на НС предположения, че се търси бързо заседание, за да се решат проблеми извън двете теми, които формално са заложени в дневния ред“, отбеляза Миков.
Бившият председател на Столетницата отказа да коментира слуховете, че влиятелни хора в БСП, които помогнаха на Корнелия Нинова да стане председател на последния конгрес м.г., вече искат да я свалят, но припомни, че тя спечели с цената на определени договорки и ангажименти, които след време се оказа, че не са изпълнени. Той подчерта, че големият въпрос е накъде върви БСП, кой е пътят на лявото в България, каква е способността на председателя да търси съюзници – както вътре в партията, така и в обществото. Михаил Миков обърна внимание и на друг важен въпрос – дали предстоящото извънредното заседание на конгреса ще доведе до по-голяма мотивация вътре в партията и до повишаване на общественото доверие извън нея.
Нинова разделя. БСП се самозатвори, категоричен бе Миков. „Преди ние провеждахме друга политика – на пълно обединение на лявото в България като носител на онази необходима политика за мнозинството български граждани. Сега има селектиране на коалиционните партньори, което свива потенциалните съюзници“, поясни социалистът. По думите му въпросът е – кой е съюзникът на БСП, какви са перспективите и с кого тя може да реализира заявените политически позиции.
Михаил Миков обърна внимание на друга важна за България тема – демографската катастрофа. По думите му тя трябва постоянно да е №1 за всички политици и партии. „България загива и това е жестоката истина. По този въпрос политическите противопоставяния няма да доведат до нищо. Трябва да се търсят решения и политики чрез законодателство и бюджет“, заяви той. „Трябва да има поредица от законодателни мерки, които да представят държавната политика за спиране и обръщане на тежката демографска тенденция“, подчерта Миков.
Пълният текст на интервюто:
- Г-н Миков, в събота предстои конгрес на БСП. Не е ли липса на политически разум да занимавате за пореден път членовете си и обществото с вътрешни конфликти в момент, в който левицата най-после успя да насочи вниманието към важен проблем – шуробаджаначеските назначения в общински и държавни структури?
- Имаше дискусия и на Националния съвет (НС) на БСП, когато се взимаше това прибързано решение за свикване на извънредно заседание на конгреса. Изложени бяха и мотивите да не се отива към такова заседание. Нищо не налагаше провеждането му, тъй като в дневния ред няма нищо спешно и извънредно. И бюджетът, и европредседателството са известни много отдавна, те можеше да се обсъждат на редовно заседание, насрочено в тримесечния срок, което да се предхожда от сериозна дискусия. Но очевидно това е решението на ръководството. То раздели пленума. Създаде се усещане, че има някакви други причини да се свиква извънредно заседание толкова набързо. Що се отнася до темата с роднинските назначения, тя съществува в публичното пространство и няма как конгресът и дискусиите около големите и принципни въпроси в БСП да затулят говоренето по нея.
- Какви могат да са тези “други причини”?
- Трудно ми е да гадая, но очевидно това породи в членовете на НС предположения, че се търси бързо заседание, за да се решат проблеми извън двете теми, които формално са заложени в дневния ред.
- Заговори се, че влиятелни хора в БСП, които помогнаха на Корнелия Нинова да стане председател на последния конгрес м.г., вече искат да я свалят. Вие бяхте претендент срещу нея, виждате ли подобна заявка?
- Тя спечели с цената на определени договорки и ангажименти, които след време се оказа, че не са изпълнени – между нея и тези, които я подкрепиха на конгреса. Това са отношения, които не бих се наел да анализирам и коментирам. Не бива всичко да се свежда до личното, до отношенията с хората, които я подкрепиха тогава. Големият въпрос е накъде върви БСП, кой е пътят на лявото в България, каква е способността на председателя да търси съюзници – както вътре в партията, така и в обществото.
- Допускате ли, че председателят може да поиска вот на доверие, за да изпревари онези, които биха й поискали оставката?
- Всичко е възможно. Големият въпрос е дали това заседание на конгреса ще доведе до по-голяма мотивация вътре в партията и до повишаване на общественото доверие извън нея. Другото са частни въпроси за това как ръководството усеща своята стабилност или как се опитва да заглуши гласа на евентуални опоненти по една или друга тема.
- Какви са конкретните ви претенции към работата на Нинова?
- Тя разделя. Дори след заседанието на НС, на което прозвучаха много съдържателни и сериозни аргументи, гледам документите за конгреса и виждам, че част от тези аргументи доведоха до промяна от предварително заявения алтернативен бюджет към политическата платформа, която очертава политиките на БСП. Тази платформа идва да преповтори платформата от първото заседание на този конгрес през май м.г., приета с внушително мнозинство. Тя очертаваше левия профил на БСП, но не намери място в предизборните ангажименти. Например прогресивното данъчно облагане беше забравено за парламентарните избори, а сега отново се говори за него. То бе заменено с данък за богатите. Ще го обсъждаме на конгреса утре, а няма внесен законопроект. Данъчните закони се обсъждат преди бюджета. Искрени ли сме в намеренията?
Нека има алтернативни предложения по бюджета за финансиране. Но те трябва да се предхождат от сериозни и мотивирани законопроекти, реализиращи съответната политика. Хубаво е да кажеш и това не е ново, че държавата трябва да осигури приоритетно държавното и общинското здравеопазване, но още по-важно е да предложиш законопроект как да стане това. Защото само с промяната на статута на тези търговски дружества ще национализираш и дълг от 500 млн. лева, който ще трябва да се осигури в бюджета. Какво правиш в пазарната среда, в която има много частни лечебни заведения, които поглъщат голяма част от ресурса в здравеопазването.
- Добре, но има ли и други виждания в БСП? Ако има, защо не се чуват? Слушаме преди всичко кой кого е предал и кой не става за председател.
- Може би е нормално ръководството да експонира само мненията, които защитават неговите позиции. Но пък вие, медиите, сте затова: да осигурите възможност и на други мнения да присъстват в публичната дискусия. След заседанието на Националния съвет например бе заявено, че тези, които имат различно мнение от ръководството, или са обидени, че не са на някакви позиции, или са враг с партиен билет. Качва им се клеймото на вътрешна опозиция и на пречка в колелото на прогреса, към който ръководството движи партията. Заклеймява се всяко различно мнение.
Другата теза е, че инакомислещите искат коалиция с ГЕРБ. Измислена теза, защото днес въпросът за такава коалиция не стои. ГЕРБ имат своята коалиция, имат своето мнозинство и управляват страната, а БСП е опозиция в изолация. Въпросът е друг – кой е съюзникът на БСП, какви са перспективите и с кого тя може да реализира заявените политически позиции. Вземете вчерашното гласуване по прословутия антикорупционен закон. Правителственият проект събра 133 гласа, а нашият – 69, при положение че групата ни е от 80 човека. Числата са красноречиви след цялата шумна дискусия.
- Според вас кой е съюзникът на БСП?
- БСП се самозатвори. Знаете, че от името на коалицията отпадна “лява” и остана само “България”. Част от партньорите в лявото пространство бяха извадени от коалицията. Преди ние провеждахме друга политика – на пълно обединение на лявото в България като носител на онази необходима политика за мнозинството български граждани. Сега има селектиране на коалиционните партньори, което свива потенциалните съюзници.
- БСП спря да говори за шуробаджаначеските назначения въпреки заканата, че предстоят още шокиращи разкрития? Да не се уплашихте от удара, който управляващите ви нанесоха в Русе?
- Резултатът стана 1:1? Разследванията и примерите са важни в политическата дейност, но още по-важно е как със законодателни мерки се решават такива проблеми като шуробаджанащината, роднинството, корупцията и подобни явления. От конкретното трябва да се минава на абстрактно-законодателно равнище и да се предлагат решения и алтернативи, които да докажат, че ти имаш по-добро виждане за устройството и функционирането на държавата, за повече справедливост в отношенията. Нека коментираме още една много важна тема.
- Коя?
- Демографската катастрофа. Тема, която трябва постоянно да е №1 за всички политици и партии. България загива и това е жестоката истина. По този въпрос политическите противопоставяния няма да доведат до нищо. Трябва да се търсят решения, континуитет във времето между политическите сили и осигуряване на политики чрез законодателство и бюджет. Дискутираме т.нар. алтернативен бюджет, който по същество е представяне на алтернативни политики. В същото време трябваше да има внесен проект за промени в Закона за данъка върху доходите на физическите лица, в който да се уреди прогресивното облагане. Или пък изменения в закона за лечебните заведения. Или поредица от законодателни мерки, които да представят държавната политика за спиране и обръщане на тежката демографска тенденция.
- Казахте, че БСП е опозиция на ГЕРБ. Защо левицата често пропуска възможности да го покаже на практика – например при гласуването за ВСС? В този избор вотът на опозицията имаше ключово значение.
- Тези въпроси прозвучаха и на НС. И не само за ВСС, БСП нямаше своите алтернативи при избора на ръководства на НЗОК и на НОИ. Подкрепи предложенията на управляващите. В същото време, една седмица по-късно, новоизбраният с гласовете на БСП ръководител на НОИ започна да уволнява незаконно главния секретар, който е член на НС. Ето това поражда съмнения в декларираното и в това, което реално се случва. А иначе за опозицията могат да се чуят всякакви прилагателни – от конструктивна до остра, радикална и т.н. Никога обаче прилагателното не може да даде снимка на ежедневната работа и в крайна сметка на резултата – засилено доверие на гражданите.
- Как се справя като президент подкрепеният от БСП Румен Радев? Успява ли партията да се възползва от високия рейтинг и от енергията, с които той се появи на политическата сцена?
- БСП трудно ще използва тази енергия, доколкото е естествено президентът като обединител на нацията да има своя еманципация. Въпросът е доколко при тази еманципация няма да се влезе в противоречие с принципни позиции на БСП, която ясно го подкрепи, а той ясно заяви, че приема политиката на партията.
- За какво говорите?
- Да речем, въпроса за разходите за отбрана. Знаете, че 2% от БВП за отбрана бяха договорени от Росен Плевнелиев в Уелс. Знаете, че позицията на БСП по темата е различна. Оттук насетне ще бъде изпитание за президента да избере. Наблюдавам, че президентът постоянно се дистанцира от политиците, а всъщност той е политикът с най-високо място в България. Ако това разграничение е било възможно до избора му, вече не е възможно. Той е политик, и то на най-високата позиция. Всякакво друго поведение е опит за разграничаване от самия себе си.
- С кое негово решение не сте съгласен?
- Не искам да съм критик на президента, но не можеш да превръщаш КСНС в място за гласуване. КСНС е мястото, където политиците трябва да търсят възможното обединение. Той не е орган, където решенията се взимат с мнозинство. Не случайно е консултативен. Когато се гласува, това не обединява политиците. Ако не се стигне до съгласие, няма нищо фатално. Мненията са чути. Гласуването в този орган ми звучи странно.