Не можем да отлагаме разговора за трансатлантическите търговски споразумения. БСП отдавна посочи рисковете за България
Мнозинството и правителството бягат от дебата по споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада, като че ли са си свършили работата. Това написа във Фейсбук Михаил Миков след провала на извънредното заседание на Народното събрание, част от дневния ред на което бе и обсъждането на договора СЕТА. Той предстои да бъде подписан в края на месеца и според Миков коментирането му, както и на българската позиция по спогодбата, е неотложно.
„На другари и опоненти ще припомня, че не от вчера темата е актуална за нашата партия, даже главно за нашата партия, която отдавна насочи вниманието към рисковете за България и нейните граждани и настоя за защита на техните интереси. Миналата година събрахме 25 хил. подписа срещу Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции – големият брат на СЕТА, а през есента на 2014 г. приехме позиция на Националния съвет на БСП за прозрачност и демократичен контрол на преговорите със САЩ по ТТИП, което в частично известния му вид поставя пазара над социалните права и свободи на гражданите“, отбелязва социалистът. Той посочва също, че на фона на всички видими и невидими резултати за нашата страна, управляващите, които ще носят отговорност за българското съгласие, така и не са изготвили сериозна официална позиция по договаряните от наше име условия за партньорство. Няма и анализ за отражението им върху българската икономика и социална система.
„Като държава изглежда нямаме никакви претенции. Заговори се уж за обещание на Канада да отмени визите, за да не налагала България вето на СЕТА. Не виждам обаче общото между двете теми, защото свободното движение на хора не е така застъпено в споразумението, както свободното движение на капитали“, коментира в социалната мрежа народният представител от левицата. Миков подчертава, че евентуалното отпадане на канадските визи не означава, че българското правителство е защитило националния интерес в договарянето на СЕТА. „Освен това стана ясно, че така или иначе договорът ще е в процедура на „временно“ прилагане още след подписването му, въпреки великодушното решение на Брюксел все пак да се търси ратификация в националните парламенти. Какво излиза сега – вече дори за отказ от суверенитет не е необходимо сам да решаваш, ако някой „началник“ вече е взел решение вместо теб…“, завършва социалистът.
Пълният текст на коментара:
Приятели,
Струва ми се неотложно да коментираме предстоящото този месец подписване на споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада – СЕТА, както и българската позиция по договора или по-скоро нейната липса. Както показа и провалът на извънредното заседание на Народното събрание, в чийто дневен ред бе СЕТА, мнозинството и правителството бягат от този горещ въпрос, като че ли са си свършили работата.
На другари и опоненти ще припомня, че не от вчера темата е актуална за нашата партия, даже главно за нашата партия, която отдавна насочи вниманието към рисковете за България и нейните граждани и настоя за защита на техните интереси. Миналата година събрахме 25 хил. подписа срещу Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции – големият брат на СЕТА, а през есента на 2014 г. приехме позиция на Националния съвет на БСП за прозрачност и демократичен контрол на преговорите със САЩ по ТТИП, което в частично известния му вид поставя пазара над социалните права и свободи на гражданите. Договореностите, които ще „освобождават“ презокеанската търговия, застрашават редица икономически интереси, трудови права, стандарти за здраве и за безопасност на храните в ЕС, постижения в защита на околната среда и поставят големите корпорации над суверенитета и законите на европейските държави.
Ще вмъкна един въпрос към всички безрезервни поддръжници на свободната търговия, скрепена с не съвсем свободни за интерпретация международни договори. Някой направи ли анализ на това как са се отразили вече действащи подобни споразумения на по-слабите страни в търговските взаимоотношения – каква е ползата за Мексико от НАФТА или какво спечелиха работниците от фалиралия Детройт? Всъщност интересни оценки се чуват в хода на предизборната кампания в САЩ – оказва се, че и двамата основни претенденти за Белия дом не подкрепят Транстихоокеанското партньорство (ТТП), защото отчитат безпокойството на американските избиратели, на средната класа, гръбнак на всяка развита икономика, която става все по-слаба в социално отношение.
На фона на всички видими и невидими резултати за нашата страна, управляващите, които ще носят отговорност за българското съгласие, така и не изготвиха сериозна официална позиция по договаряните от наше име условия за партньорство… Няма и анализ за отражението им върху българската икономика, за социалната система да не говорим. Като държава изглежда нямаме никакви претенции. Заговори се уж за обещание на Канада да отмени визите, за да не налагала България вето на СЕТА. Не виждам обаче общото между двете теми, защото свободното движение на хора не е така застъпено в споразумението, както свободното движение на капитали. Искам да подчертая, че евентуалното отпадане на канадските визи не означава, че българското правителство е защитило националния интерес в договарянето на СЕТА. Освен това стана ясно, че така или иначе договорът ще е в процедура на „временно“ прилагане още след подписването му, въпреки великодушното решение на Брюксел все пак да се търси ратификация в националните парламенти. Какво излиза сега – вече дори за отказ от суверенитет не е необходимо сам да решаваш, ако някой „началник“ вече е взел решение вместо теб…